)
Учени откриха галактика, датираща отпреди 13 милиарда години, което е едва 800 милиона години след Големия взрив, съобщава phys.org.
Новооткритият звезден куп съдържа потенциални доказателства за съществуването на първите звезди във Вселената и представлява една от най-химически примитивните галактики, наблюдавани досега. Първите звезди и галактики са изключително трудни за наблюдение заради огромното си разстояние и слабата си светимост, уточнява БТА.
Благодарение на космическия телескоп „Джеймс Уеб“, тези космически обекти вече са достъпни за детайлно научно изследване. Орбиталната обсерватория на стойност 10 милиарда долара, изстреляна през 2021 г., има способността да надниква назад във времето – чак до епохата на формиране на първите галактики и звезди. В статия, публикувана в списание Nature, екип от учени, ръководен от Кимихико Накаджима – астроном от Университета в Каназава, Япония – описва как са използвали телескопа за изследване на далечната Вселена и са открили бледа галактика, наречена LAP1-B.
Учените описват LAP1-B като „жив фосил“ в ранния му стадий. Тя е ранен предшественик на онези древни и изключително бледи галактики джуджета, които откриваме днес в нашата част на Вселената. Наблюдавайки я, ние буквално виждаме как са изглеждали техните „прародители“, отбелязват астрономите.
Тъй като галактиката е изключително малка и отдалечена, е невъзможно да бъде засечена при нормални условия. Тя обаче е била забелязана благодарение на феномена „гравитационна леща“, при който масивен куп от по-близки галактики действа като гигантско увеличително стъкло, усилвайки светлината от LAP1-B цели 100 пъти.
Учените установяват, че по-голямата част от светлината на галактиката не идва от звездите, а от мъглявини. Те са анализирали тази светлина чрез спектрално разлагане, изследвайки емисионните линии, които разкриват химичния състав на газа.
Последвайте канала на
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)