Телескопът "Джеймс Уеб" откри доказателство за звезди гиганти в ранната Вселена

Според теорията тези праисторически звездни гиганти са имали 10 000 пъти по-голяма маса от тази на Слънцето.

Подобно на динозаврите, тези звезди чудовища вече не съществуват, но както на Земята са се запазили фосили от динозаври, така и Вселената е осеяна с "космически вкаменелости", оставени от тези най-ранни звезди: черни дупки.

Учените са открили значителен дисбаланс между азота и кислорода в GS 3073, който не може да бъде обяснен с нито един известен тип звезда или звездна експлозия.

"Това показва, че първото поколение звезди е включвало наистина свръхмасивни обекти, които са помогнали за формирането на ранните галактики и може би са дали начало на днешните свръхмасивни черни дупки", казва ученият.

Изследването предсказва и какво ще се случи, когато тези подобни на "динозаври" звезди достигнат края на живота си, предполагайки, че те директно са се срутвали в черни дупки.

Следващата цел на екипа е да търси други богати на азот галактики в ранната Вселена, което ще направи по-убедително откритието за съществуването на тези чудовищни звезди.

Астрономи по-рано наблюдаваха двойна "опашка" на екзопланета с помощта на телескопа "Джеймс Уеб".

Астрономи вероятно са открили с помощта на космическия телескоп "Джеймс Уеб" първото доказателство за подобни на динозаври звезди чудовища, които са съществували скоро след Големия взрив, съобщава БТА, позовавайки се на публикация в сп. "Астрофизикъл джърнъл летърс".

Потвърждението, че в ранната Вселена са съществували подобни масивни звезди, може да помогне да се обясни как свръхмасивните черни дупки са достигнали маса, равна на това на милиони слънца. Това се е случило още преди Вселената да навърши 1 милиард години.

Интригуващото доказателство за тези масивни звезди идва, когато екип от астрономи започва да изследва химичния състав на галактиката GS 3073. Тя се намира на около 12,7 милиарда светлинни години и се вижда такава, каквато е била само 1,1 милиарда години след Големия взрив.

"Тези космически гиганти са горели ярко за кратко време, преди да се срутят в масивни черни дупки, оставяйки след себе си химически следи, които можем да открием милиарди години по-късно. Подобно на динозаврите на Земята те са били огромни и примитивни. И са имали кратък живот - само четвърт милион години или един миг според космическите стандарти", допълва изследователят.

Химичното изобилие служи като космически отпечатък, а моделът в GS 3073 не прилича на нищо, което обикновените звезди могат да произведат. Неговото екстремно високо съдържание на азот съответства само на един вид източник, за който учените знаят - първобитни звезди, хиляди пъти по-масивни от Слънцето, обяснява Девеш Нандал от изследователския екип.