Шърли Менсън от Garbage: Живеем в много странни и страшни времена, светът изглежда фрагментиран и жесток

Събитието на 28 май вечерта, на Vidas Art Arena в Борисовата градина, по покана на Fest Team, бе първа европейска спирка от турне, започнало през септември миналата година във Флорида, САЩ.

Менсън говореше объркано, понякога хаотично, търсеше думите си, прекъсваше се, шегуваше се с публиката...

Garbage се завърнаха по-човешки от всякога. Показаха как се остарява достойно в алтернативния рок и че искреността е по-важна от зрелището. Шърли Менсън и красотата на несъвършенството. Garbage отказаха да бъдат собствен трибют. Това са само част от коментарите на фенове пред БТА след първия самостоятелен концерт на групата в България.

Седем години след първото си гостуване у нас като хедлайнери на Hills of Rock в Пловдив, Шърли Менсън, Бъч Виг, Дюк Ериксън и Стив Маркър излязоха на сцената с нов материал, заедно с архив от 90-те години насам. Актуалният, осми студиен албум Let All That We Imagine Be The Light е роден след принудителното прекъсване на световното турне през 2024 г., когато Шърли претърпява операция след усложнение от стара травма. „Именно това сякаш задава и тона на настоящите Garbage – група, която вече не разчита на агресивния блясък на своята младост, а на способността си да превърне оцеляването в естетика“, коментират почитатели.

Сетлистът от 19 песни беше структуриран между новия материал (пет от десетте парчета в Let All That We Imagine Be The Light) и класическите композиции. Още началото с No Future, Hold и Empty задават по-мрачен, почти индустриален тон, далеч от радиоформатната версия на Garbage, която масовата публика помни. Paranoid и Stupid Girl върнаха характерната смес от сарказъм, сексуалност и агресия, превърнала групата в един от най-разпознаваемите гласове на алтернативната сцена през 90-те.

„Когато бях дете в Шотландия през 70-те, бях абсолютен маниак на тема филателия. Имах невероятни български марки с балетисти в прашносиньо, червено и жълто. България ми изглеждаше като нещо магическо и недостижимо. А сега сме тук с вас, 30 години след началото на кариерата ни, и това ми се струва невероятно“, разказа тя пред публиката, според която точно в тези монолози се крие и голямата сила на Garbage през 2026 г. – не толкова в самите песни, колкото в способността им да изглеждат човешки в епоха на стерилни концертни продукции.

Част от новите песни не успяваха да задържат интензитета на класики като Push It, Special или Vow, коментираха музиканти: „Самата динамика на концерта страдаше от познатия проблем на много ветерани от алтернативната сцена – трудността да поддържат едно и също емоционално напрежение между новия материал и песните, превърнали се в културни артефакти“.

Един от най-забавните монолози на Шърли Менсън започна с „Животът не е ли страхотен в момента?“ и изведнъж бе насочен към въображаем зрител в тълпата: „Добре ли е той? Тук ли е? Чакай малко! Добре, сега ще се отърва от това. Дали той е тук по принуда? Някой принуди ли го да дойде тази вечер?“. След това му „предложи“ малко уиски за отпускане с думите: „Благословен да си, братко. Следващата песен е за всеки, който не се чувства добре тази вечер. И Господ знае, че това се случва постоянно. Знам какво е да се окажеш в ситуация, в която не искаш да бъдеш. Не е много приятно! Всички можем да се чувстваме малко тъжни по милиард причини, но просто знайте, милички, един ден всичко ще мине!“. И запя The Day That I Met God с уточнението, че е последната песен от новия албум и е любовна: „Това е странна любовна песен. Когато я написахме, всички се чудехме какво, по дяволите, е тази песен, откъде се появи, защо се появи. И ето ни тук, по дяволите! Дори влезе в плочата!“.

Финалът бе с Only Happy When It Rains. Менсън обяви, че това е хилядното изпълнение на песента на живо – факт, който самата група очевидно преживява като нещо сюрреалистично: „Никога, и в най-смелите си фантазии, не сме си представяли, че ще изсвирим една песен хиляда пъти“, каза тя: „Тази вечер е специална за нас“.

Част от достъпа към Vidas Art Arena беше блокиран както преди, така и след концерта, което предизвика недоволство сред фенове. Уличката, свързваща арената с вътрешността на Борисовата градина, района около стадион „Васил Левски“ и бул. „Цариградско шосе“, беше затворена. Движението беше пренасочвано единствено към бул. „Драган Цанков“. В град, който все по-често иска да бъде спирка на големи международни турнета, подобни, дребни на пръв поглед, логистични решения започват да изглеждат като симптом, а не като инцидент, коментираха пред БТА хора, присъствали на събитието. По думите им, същите логистични проблеми е имало и по време на концерта на Шон Пол.