Проблемът не е в едната арена или разрушеното крило на Белия дом; проблемът е в картината около тях.
И ако институциите са едната страна на историята…
… парите са другата.
_______________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.
Американската историчка Хедър Кокс Ричардсън има един чудесен материал, в чието интро разказва как, ако някой ден Холивуд реши да снима филм за втория мандат на Доналд Тръмп, сценаристите вероятно няма да започнат с иранската война. Няма да започнат с илюстрация на инфлацията (известна вече като Тръмпфлация). Няма да започнат дори с изборите. Вероятно ще започнат с една градина. По-точно с липсата ѝ.
Световноизвестната Розова градина на Белия дом вече я няма в познатия ѝ вид. На нейно място се появява площадка, която според мнозина напомня повече на (личното имение на Тръмп) Мар-а-Лаго, отколкото на историческия център на американската демокрация. Източното крило е подложено на реконструкция (или иначе казано – разрушено е, изравнено със земята!). А на Южната поляна на Белия дом се подготвя изграждането на огромна UFC арена за боеве в клетки – сещате се: ММА – по случай 80-ия рожден ден на президента.
В известен смисъл това е идеалната метафора за случващото се във Вашингтон. Политиката там вече е чисто и просто едно зрелище. Институциите приличат на декор. А държавата започва да придобива образа на човека, който я управлява.
Докато строителните машини работят пред Белия дом, Министерството на правосъдието е обвинявано в политизация. CNN съобщи, че федералните власти са започнали разследване срещу журналистката Е. Джийн Карол – жената, която успешно осъди Тръмп за сексуално посегателство и клевета. Паралелно президентът отново активизира съдебни действия срещу Wall Street Journal заради публикации, свързани с Джефри Епстийн.
И ако това не изглежда достатъчно налудничаво, то човек трябва да погледне и към Ню Джърси.
През последните дни центърът за задържане на мигранти Delaney Hall се превърна в символ на другата страна на тази политика. Според адвокати, активисти и семейства на задържани, стотици хора са започнали гладна стачка в знак на протест срещу условията вътре – в американския ГУЛаг.
Появиха се твърдения за червеи в храната, недостатъчна медицинска помощ и натиск върху задържаните да се откажат от процедурите си и да приемат депортация.
Властите категорично отричат обвиненията. Министерството на вътрешната сигурност твърди, че всички стандарти се спазват. Но самият факт, че американски сенатор се оказва сред протестиращи, напръскани с лютив спрей по време на демонстрация пред центъра…
Репортажи на активисти сочат, че обвиненията са истина. Червеи в храната, на задържани с хронични заболявания им отказват лекарства и лечение, съдии умишлено размотават процедури по искане на закрила и принуждават търсещите закрила да се „само-депортират“.
Разследване на ProPublica твърди, че съветникът на Тръмп Питър Наваро е оказвал натиск върху Пентагона да отпусне стотици милиони долари на компания, в която има финансов интерес Доналд Тръмп-младши. Според публикацията държавни инвестиции за над 700 милиона долара са помогнали оценката на компанията да нарасне многократно.
Отново има обяснения, защита и отново има „официални аргументи“. Въпросът е дали американците вярват на тези аргументи.
Последните данни показват, че все по-малко хора го правят.
Според проучване на YouGov, цитирано от The Economist, рейтингът на Доналд Тръмп е достигнал най-ниското си ниво за американски президент. Изданието подчертава, че това е най-лошият показател от 2009 г. насам, откакто The Economist и YouGov провеждат редовни проучвания на общественото мнение за президентите на САЩ.
Нетният му рейтинг е минус 24 процента. Само 34 процента от американците одобряват работата му, докато 58 процента я оценяват отрицателно.
Спадът се наблюдава и в щати, които подкрепиха Тръмп на изборите.
Причините вероятно са много: войната с Иран, инфлацията, политическите скандали, натрупаната умора. Но може би има и нещо по-дълбоко. Може би хората започват да усещат, че границата между държавата и лидера постепенно се размива и че Белият дом все повече прилича на личен проект на оранжевия му окупатор. И че политиката му все повече напомня шоу, докато тежките последствия никога не са за извършителя, който просто се забавлява и богатее на гърба на плащащите цената.
)