По време на посещението си в Пекин руският президент Владимир Путин отново не успя да получи окончателното съгласие на Китай за изграждането на газопровода "Силата на Сибир-2“, който Москва счита за един от ключовите енергийни проекти след загубата на европейския пазар. За това пише The Washington Post.
Проектът трябва да позволи на Русия да доставя ежегодно в Китай до 50 милиарда кубически метра газ. Въпреки това, въпреки дългогодишните преговори, Пекин все още не бърза да подпише окончателни споразумения.
Въпреки това Пекин продължава да действа предпазливо и се опитва да извлече максимална полза от отслабената позиция на Москва.
Си Дзинпин също заяви, че мирът е застрашен от "едностранчивост и хегемонизъм“, а прекратяването на военните действия в Близкия изток е необходимо за стабилността на доставките на енергийни ресурси и световната търговия.
The Washington Post отбелязва, че подобна формулировка свидетелства, че Китай продължава да подкрепя дипломатически ключовите изисквания на Москва, включително недопускането на присъединяването на Украйна към НАТО.
Въпреки публичната демонстрация на партньорство, между двете страни продължава да съществува сериозно скрито напрежение.
Според данни на WP руските специални служби разследват поне един случай на предполагаем китайски шпионаж. В същото време и двете страни се стараят да не изнасят подобни конфликти в публичното пространство.
Изданието отбелязва, че ситуацията отново показа ограниченията на руско-китайското партньорство. След мащабното нахлуване в Украйна Русия стана значително по-зависима от Китай – както по отношение на енергетиката, така и по отношение на доставките на технологии и компоненти за промишлеността.
След преговорите прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков призна, че все още няма конкретни срокове за стартиране на проекта. Според него страните са постигнали "общо разбиране по основните параметри“, но детайлите все още се нуждаят от съгласуване.
По време на срещата Си Дзинпин и Путин се опитаха да демонстрират единство на фона на последните действия на САЩ. В съвместно изявление Москва и Пекин критикуваха "едностранната хегемония“ и осъдиха ударите срещу други държави, като фактически намекнаха за действията на САЩ срещу Иран и Венецуела.
При това Пекин фактически потвърди подкрепата си за руската позиция по отношение на войната срещу Украйна. В съвместна декларация Китай подкрепи тезата за необходимостта от премахване на "първопричините на конфликта“ – точно така Кремъл традиционно оправдава агресията срещу Украйна и изисква Киев да се откаже от евроатлантическия курс, пише Фокус.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски по-рано неведнъж е заявявал, че подобна реторика фактически подкрепя Кремъл и игнорира самия факт на руската агресия.
Освен това Москва е обезпокоена от факта, че Китай едновременно доставя компоненти както на руската, така и на украинската страна. По-конкретно, китайските детайли се използват активно в производството на украински дронове, което позволи на Украйна значително да увеличи обема на производството на безпилотни летателни апарати през последната година.
,fit(1280:720))
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)