Земеделският министър представи екипа си и съобщи тревожни данни: Загубили сме около 310 млн. евро от ЕС

Ведомството ще има четирима заместник-министри - Иван Палигоров - с ресор горското стопанство, Крум Неделков - животновъдство, Красимир Чакъров - за втория стълб на подпомагането и Янислав Янчев - директни плащания и растениевъдство.

Той допълни, че през 2026 г. към ведомството са прехвърлени още четири язовира, които не са били поддържани от 2018 г., като това допълнително утежнява ситуацията и увеличава натиска върху бюджета и експертния капацитет.

Министърът очерта три основни предизвикателства - недостатъчна пожарна готовност в горите, влошено финансово състояние на държавните горски предприятия и сериозен дефицит в поддръжката на язовирите и напоителната инфраструктура.

„Министерството на земеделието трябва да осигури около 50 милиона евро само за тези четири язовира“, заяви той.

Той подчерта, че липсата на средства временно затруднява осигуряването на по-ниски цени на водата за напояване и поставя сектора под натиск в ключов период.

В животновъдния сектор министърът открои натрупани задължения от около 2,3 млн. евро, свързани с обезвреждане на животински отпадъци.

Той посочи и сериозен структурен проблем на европейския пазар на мляко, където има свръхпроизводство и засилен ценови натиск върху българските производители.

Министърът съобщи, че договорът за градозащита чрез самолетен способ е забавен, което временно оставя част от страната без активна защита от градушки.

Той уточни, че новата обществена поръчка обхваща периода 2026-2028 г. и в момента се работи с Агенцията за обществени поръчки за ускоряване на процедурите.

„Градушката не пита - тя просто удря“, отбеляза министърът, подчертавайки нуждата от бързи решения.

Той предупреди, че неправилна намеса може да доведе до допълнителни сътресения както за производителите, така и за пазара като цяло.

Министърът потвърди, че срокът за кампанията по директните плащания за 2026 г. е удължен до 19 юни заради необходимост от допълнително нормативно и административно обезпечаване.

„Обновяването на ортофотокартата е изключително важно, защото на нейна база се извършват проверки и се изплащат субсидиите по директните плащания“, подчерта министърът.

Той определи забавянето като проблем, който влияе пряко върху цялата система за подпомагане на земеделските производители.

Сред приоритетите на министерството е създаването на електронен регистър и нова система за контрол в сектора на маслодайната роза.

„Всеки производител ще може да сертифицира продукта си в БАБХ, след което той да бъде запечатан и регистриран с уникален номер“, заяви министърът.

Според него системата ще позволи на купувачи от цял свят да проверяват произхода и характеристиките на продукта онлайн, което ще повиши доверието и цената на българското розово масло.

Министърът обяви намерение за реформа в схемите за подпомагане, като целта е те да бъдат по-малко на брой, но по-устойчиви и предвидими във времето.

„Искам земеделските производители да знаят какво да очакват днес, утре и след години“, подчерта той, като постави акцент върху необходимостта от правна сигурност и дългосрочно планиране.

Абровски представи тревожни данни за неизползвани и загубени европейски средства по различни програми:

- 193,5 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони (до 31.12.2025 г.)

- 47,5 млн. евро по инвестиционните мерки на стратегическия план

- общо около 310 млн. евро (над 600 млн. лева) неусвоени средства

Той подчерта, че това представлява „директна загуба за земеделските производители и сектора като цяло“.

Министърът предупреди, че при текущите разчети съществува риск през 2026 г. да бъдат загубени още около 80 млн. евро европейско финансиране, което с националното съфинансиране може да достигне близо 200 млн. евро.

Причината според него е недостатъчно добро планиране и административни забавяния в предходни периоди.

Той обаче изрази скептицизъм за успеха на тази стъпка, тъй като тя изисква промени на европейско ниво.

„Длъжни сме да направим всичко възможно, за да спасим средствата“, подчерта министърът.

Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски представи своя екип и първоначалната оценка за състоянието на ключови направления в сектора, включително горите, напояването и държавните земеделски предприятия.

В частта за горите министърът открои сериозни проблеми с противопожарната подготовка. По негови данни са изпълнени едва около 55% от необходимите мерки за превенция на пожари, като оставащите дейности трябва да бъдат завършени до края на юни, за да се ограничи рискът през активния пожароопасен сезон.

Абровски обърна внимание и на финансовото състояние на държавните горски предприятия, като посочи рязък обрат от значителна печалба към загуби. Според представените данни от близо половин милиард лева печалба през 2023 г., секторът е напът да отчете около 22 млн. лв. загуба през 2025 г. Той определи това като резултат от натрупани проблеми и липса на ефективно управление на ресурса.

По отношение на водния сектор министърът подчерта, че напояването е стратегически приоритет, но инфраструктурата е в тежко състояние. Министерството управлява общо 19 язовира, като за повечето са необходими значителни инвестиции за ремонт и осигуряване на безопасност, без към момента да има ясна финансова оценка за мащаба на нужните средства.

Абровски коментира, че след присъединяването на България към ЕС фокусът в сектора е бил насочен основно към усвояване на средства, а не към реална ефективност и резултати. По думите му липсва системно измерване на това как инвестициите се превръщат в устойчиви политики и подобряване на сектора.

Абровски постави акцент върху състоянието на четири ключови язовира - Огоста, Тракиец, Пясъчник и Домлян. По думите му те изискват значителен финансов ресурс и спешни действия по проектиране и ремонт.

Той уточни, че около 1 милион евро от тази сума ще са необходими единствено за стартиране на проектните процедури и издаване на разрешителни за строеж. Министърът предупреди, че забавянето на инвестициите създава реален риск за безопасността и изисква спешно бюджетно решение.

„МЗХ отговаря към настоящия момент за 19 от комплексните и значими язовира в страната. Ремонтът на 15 от тях е толкова голям, че експертите не могат да го остойностят“, добави Абровски.

По отношение на „Напоителни системи“ Абровски посочи, че финансовото състояние на дружеството е относително стабилно, но ограниченията в бюджета възпрепятстват прилагането на държавна помощ за земеделските производители.

„Попадаме в ситуация, за която няма предварително подготвени мерки“, отбеляза Абровски, като подчерта, че възможностите за намеса са ограничени при липса на бюджет.

Абровски акцентира и върху необходимостта от внимателен подход към регулацията на млекопроизводството и преработката, за да не се наруши крехкият баланс във веригата.

Абровски съобщи, че е в ход процедура по самолетно заснемане и обновяване на ортофотокартата на България за периода 2026-2028 г. Обществената поръчка трябва да бъде финализирана до края на 2026 г.

Абровски обяви амбиция държавата да гарантира проследимост и качество на всяко произведено българско розово масло - от полето до крайния продукт.

Абровски заяви, че ще бъде поискано изключение (дерогация) от правилото N+2 за 2026 г. по отношение на стратегическите планове, за да се избегнат нови загуби.

Министърът на земеделието обяви, че в комуникация с Европейската комисия е идентифицирана възможност за пренасочване на европейски средства към извънредна кризисна мярка за подпомагане на земеделските производители. Идеята е чрез промяна в стратегическия план част от наличния ресурс да бъде използван за компенсации на щети от природни бедствия и неблагоприятни климатични явления през текущата година.

По думите му това би позволило вместо ограничените национални държавни помощи да се използват около 33 млн. евро по линия на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, които да бъдат насочени не само към засегнати площи, но и към животновъдството, включително компенсиране на ефектите от сушата. Възможността е на ранен етап и подлежи на одобрение от Европейската комисия, като се изисква и промяна в стратегическия план.

Абровски уточни, че средствата са част от рамката за периода 2024-2026 г. и трябва да бъдат усвоени в съответствие с правилата за допустимост. Паралелно с това Министерството ще води разговори с общините и Държавен фонд „Земеделие“, като се търси максимална приемственост и недопускане на загуба на ресурси.

Министърът отчете и забавяния при част от приемите по интервенциите за 2026 г. От предвидени 11 процедури до момента са стартирани едва около 5, като част от останалите също са в процес на подготовка. Това създава риск от натрупване на административно изоставане, което според него трябва да бъде наваксано чрез ускоряване на процедурите.

Сериозен проблем остава и забавеният избор на изпълнител за последващата оценка на програмата за периода 2014-2020 г., необходима за отчетност пред Европейската комисия. В този контекст е отчетена и загуба по програмата за морско дело и рибарство в размер на около 4,8 млн. евро (или 6,8 млн. евро с национално съфинансиране), която вече е факт и трябва да бъде официално отчетена.

Министърът предупреди и за риск от санкции по линия на държавните помощи, свързани със земеделските земи и т.нар. „заменки“. По този казус има вече съдебни решения, а комуникацията с Европейската комисия предстои да бъде финализирана. Той подчерта, че темата е дългогодишна и изисква внимателно правно и финансово изясняване, като се работи по предоставяне на пълна информация на по-късен етап.

Земеделският министър очерта пакет от приоритети и мерки в отговор на сигнали за сериозни разлики между изкупните и крайните цени на продукцията, включително при черешите. Производители алармират, че продукцията се изкупува на ниски цени (около 1,50 евро/кг), докато на пазара достига значително по-високи стойности (до 9-10 евро/кг), което поражда съмнения за спекула и изкривявания във веригата на доставки.

Министерството поставя три основни дългосрочни приоритета: реформа на земеделското земеползване и прекратяване на „войната за земя“, развитие на напояването като ключов фактор за сектора и значително намаляване на административната тежест. Според министъра земеделските производители трябва да бъдат освободени от излишни административни процедури, които могат да се автоматизират чрез наличните регистри.