Госпожо Пенкова, еуфорията в България от представянето на Дара е огромна. Какъв е отзвукът тук? Получихте ли много поздравления?
Какво означава търговското споразумение между САЩ и ЕС за Европа и в частност за България?
А относно кризата с горивата и войната в Иран, която също се води от САЩ, но оказа изключително силно негативно влияние върху Европа, Европейския съюз и потребители, производители?
А относно производството на електроенергия?
За първи път БСП остана извън парламента. Ще намерите ли сили, след като не сте в парламента, да се борите и да защитавате левите хора?
По публикацията работиха: Галя Георгиева и Цветелина Кирилова
Евродепутатът от Прогресивен алианс на социалистите и демократите/БСП Цветелина Пенкова коментира пред репортер на Novini.bg в Страсбург търговското споразумение между САЩ и ЕС, войната в Иран и бъдещето на БСП.
Получавахме поздравления, между другото, още във входа, когато я обявиха като победител. За мен беше изключително приятно, че наистина колеги от всички европейски държави изпращаха съобщения и поздравяваха. Тоест, вълнението по „Евровизия“ наистина е голямо в рамките на Европа и мисля, че успехът на България е много положително приет. Всички, между другото, се радват на песента. Тя е изключително запомняща се, така че искам да поздравя и Дара като един прекрасен артист, която не само създаде еуфорията около България, но и изкуството, което представя, съм убедена, че ще бъде запомнящо се оттук нататък.
В момента има предложение, което е поставено от страна на европейските институции. Очакваме администрацията на САЩ да каже дали е съгласна с това. Имаше доста спекулации по отношение на ултиматумите, високите мита и много рестриктивните условия, които се поставяха от САЩ към Европа. Считам, че Европейският съюз излезе с една доста ясна позиция, в която основен акцент за нас бяха митата, които се налагаха по отношение на алуминия и стоманата – много ключов елемент както за европейската индустрия, така и за нашия регион и специално за България.
Предложението на САЩ беше митата да са някъде между 15% и 50% за вносни европейски стоки – алуминий и стомана. Сами разбирате, че нямаше как да бъде прието по никакъв начин от страна на Европа. Считам, че беше доста некоректно от страна на американската администрация и в частност президента Доналд Тръмп да поставят условия, че едва ли не, ако не се съгласим на този ултиматум, те ще започнат прогресивно да вдигат митата на всички европейски стоки.
Позицията, с която Европейският съюз в момента излезе, е, че до края на 2026 г. митата за алуминий и стомана трябва да са под 15%, защото в момента достигат 50%. Митата за внос на европейска продукция към Щатите трябва да минат под 15% до края на 2026 г. Ако това не се случи, споразумението се прекратява.
Очакваме да видим каква ще е реакцията от САЩ във връзка с това предложение. Считам, че е правилният подход, по който ние се опитваме все пак да защитим нашата продукция. Наблюдават се в момента активни дипломатически разговори и с други държави - трети страни извън Европейския съюз. Европа вече започва да търси и нови пазари. Предложихме това по отношение на митата, за да има все пак някаква предвидимост, тъй като индустрията е с ясно искане за прекратяване на тези войни по отношение на непредвидими тарифи, на постоянен натиск. Не е идеално може би 15%, но е отправна точка, която дава предвидимост.
Има влияние върху целия Европейски съюз по отношение на цените. Както знаем, когато цените на горивата се повишават, има почти веднага ефект върху цените на всички стоки, тъй като те са свързани с транспортиране в рамките на Съюза. От началото на самите военни действия ние като социалисти, включително и БСП, винаги сме се обявявали за разрешаване максимално бързо на този конфликт със средствата на дипломацията. Вече наблюдаваме малко по-твърда позиция по отношение на непремерените действия на САЩ, несъгласувани с никого и против абсолютно всички международни закони и норми.
Има уверението, че в момента в България все още има достатъчно резерви по отношение на горивата. Правителството все пак предлага 15 кризисни мерки. За жалост, в Европейския съюз наблюдаваме мерки „на парче“. В отделни държави са различни – на места се субсидират, на други места се слагат таван на цените. Хубавото в тази ситуация, колкото и да е мрачна тя, е, че Централна и Източна Европа все още имат по-големи резерви по отношение на горива – тук говорим и специално за България – в сравнение с доста други държави в Северна Европа, които ще изчерпат своите резерви още в началото на лятото.
При нас разчетите показват, че ние имаме резерви за цялата календарна година. Това, разбира се, не означава, че ще можем да се изолираме. Със сигурност ще трябва да се прояви някакъв принцип на солидарност, но съм убедена, че този знаков момент трябва да постави ясно необходимостта от общоевропейски мерки и решения и доста по-сериозен натиск за прекратяване на военните действия.
При нас има повече резерви, защото нашата политика по отношение на диверсификация на доставчици се оказа по-разумна. И тук отново се поставя въпросът по отношение възстановяване на разговорите с Русия. Тоест, поредната криза може би малко ще вразуми европейската политика в някои от по-крайните проявления, които наблюдавахме последните години.
Това е всъщност един закон, по който съм лично ангажирана, тъй като съм основен преговарящ от страна на ЕС. Важно е да отбележим, че когато говорим за високите цени на електроенергия, тук проблемът не е в нивата на производство, защото Европейският съюз и България произвеждат достатъчно, а в свързаността и преноса на тази електроенергия, как се използва. В момента държави като България, Румъния и Гърция са оставени в един изолиран енергиен остров, в който те трябва да произвеждат колкото е необходимо и да гарантират достатъчно електроенергия за износ към Украйна, Молдова, Западните Балкани. Също така, ние се явяваме и стабилизатор в електропреносната мрежа заради нашия балансиран енергиен микс и наличието на ядрена енергетика. Заради стесненията в електропреносната мрежа, ние не сме свързани с големия енергиен пазар в Европа. Тези стеснения са в Унгария и Австрия.
Регламентът, който аз разработвам в момента, трябва да реши именно този казус – да се инвестира, да се модернизира, да се разшири електропреносната мрежа, така че ние да сме част от този общ енергиен пазар, да можем да изнасяме на конкурентни цени електроенергията, която произвеждаме, и това да доведе до трайно занижаване на цените в България за домакинствата и индустрията.
В България има все още много леви хора и млади такива и те трябва да намерят своето представителство. БСП продължава и ще бъде единствената истинска лява партия в България. Да, на този етап нямаме присъствие в парламента, но имаме членове на Европейския парламент, имаме много кметове, общински съветници. Тоест, нашата политическа дейност или работа по никакъв начин не намалява, напротив – носим още по-голяма отговорност в момента. Считам, че с Крум Зарков като лидер на БСП на този етап тече един много обновителен процес за създаване на нова програма, нова платформа, привличане на истински леви хора към социалистическата идея. Зарков е доказал се човек с висок морал, изключително подготвен по много теми. В БСП продължава да има експерти по ключови ресори, каквито са енергетика, индустрия, иновации, и съм убедена, че след този възобновителен процес ще видите една много силна, много модерна и с доста силно представителство и в следващия парламент Социалистическа партия в България.