Кан 2026: изкуствен интелект, Газа и озадачаваща липса на холивудски блясък

Наистина ли дойде време за филмовия фестивал в Кан? Толкова бързо?

Деми Мур и изкуственият интелект

По време на пресконференцията на тазгодишното жури, оглавявано от южнокорейския режисьор Пак Чан-ук, членът на журито Деми Мур беше попитана за позицията ѝ относно изкуствения интелект. Отговорът ѝ определено предизвика сериозен интерес.

„Реалността е, че да се съпротивляваш е безсмислено. Изкуственият интелект вече е тук и да се бориш с него е битка, която ще загубим“, заяви тя пред репортери. „Затова смятам, че по-ценният път е да намерим начини да работим с него".

Сред другите членове на журито тази година са белгийската режисьорка Лаура Вандел, номинираната за „Оскар“ Клои Жао и актрисата Рут Нега.

Солидарност с Газа и „черните списъци“ в Холивуд

Той дори се пошегува мрачно, че се надява фестивалът да не бъде бомбардиран, тъй като звездите са на официалните плакати. Един от най-впечатляващите постери включва кадър със Сарандън и Джина Дейвис от шедьовъра на Ридли Скот „Телма и Луиз“.

Изкуство срещу пропаганда

Председателят на журито Пак Чан-ук също взе отношение, като подчерта, че както политическото, така и неполитическото изкуство имат своята стойност.

„Само защото едно произведение на изкуството има политическо послание, то не трябва да се смята за враг на изкуството. В същото време, ако един филм не прави политическо изявление, той не трябва да бъде пренебрегван“, каза Пак.

И добави: „Дори и да направим брилянтно политическо изявление, ако то не е изразено достатъчно артистично, ще бъде просто пропаганда. Изкуството и политиката не са в конфликт, стига да са изразени художествено".

Битката за най-добрите филми

Защо големите студиа пропуснаха фестивала?

Завръщането на Гилермо дел Торо с „Лабиринтът на фавна“

Гилермо дел Торо, чието присъствие винаги внася творчески дух на всеки фестивал, се завърна в Кан не с нов филм, а с реставрирана версия на своя класика.

„Преди двадесет години създаването на този филм беше като да вървиш срещу всичко и всички. Това беше второто най-лошо преживяване в кариерата ми след „Мимикрия“ с братята Уайнстийн. Беше ужасно“, сподели дел Торо при представянето на филма.

Кан като трамплин към Холивуд

Освен филмовите премиери, фестивалът продължава да бъде и платформа за таланти. Критикът Бен Крол анализира как през годините Кан е служил като трамплин за международни актьори към холивудската слава.

Само ден след началото на престижния кинофорум вече се усеща неочаквано напрежение. Коментари на филмова звезда за изкуствения интелект, завръщането на любимец на фестивала и странното отсъствие на силно холивудско представителство белязаха първите часове, пише The Wrap.

Мур продължи по темата: „На въпроса ви дали правим достатъчно, за да се защитим, не знам отговора. Склонна съм да кажа, че вероятно не. Част от изкуството е изразяването. Ако започнем да се самоцензурираме, тогава ще задушим самата същност на нашата креативност, където можем да открием истината".

Друга гореща тема беше засегната от шотландския сценарист Пол Лавърти, член на журито и автор на сценариите на отличените със „Златна палма“ филми „Вятърът в ечемичените ниви“ и „Аз, Даниел Блейк“. В края на пресконференцията той изрази солидарност с холивудските звезди, които са се изказали срещу действията на израелските сили в Газа.

„Не е ли очарователно да видим как някои от тях, като Сюзън Сарандън, Хавиер Бардем и Марк Ръфало, са в „черен списък“ заради възгледите си срещу убийствата на жени и деца в Газа? Срам за хората в Холивуд, които правят това. Моето уважение и пълна солидарност с тях. Те са най-доброто от нас“, заяви Лавърти.

През февруари Сарандън обяви, че е била уволнена от агенцията си „специално заради участието си в шествия и изказвания за Газа с призив за прекратяване на огъня“. Бардем и Ръфало също са били откровени, но все още запазват своите високопрофилни роли в Холивуд.

Независимата филмова компания „Neon“ вече се е превърнала в синоним на успех в Кан, като през годините е придобила правата за разпространение на цели шест носителя на „Златна палма“, сред които „Паразит“, „Титан“, „Идиотският триъгълник“ и „Анатомия на едно падане“.

Въпреки това все още има много заглавия, които предизвикват вълнение и не са придобити от „Neon“. Сред тях е „The Birthday Party“ на Леа Мисиус, чийто последен режисьорски филм „Петте дявола“ е смятан от мнозина за недооценен шедьовър. Новият ѝ филм е базиран на роман на Лоран Мовиние и е част от конкурсната програма, като остава едно от най-очакваните заглавия, за чиито права тепърва ще се наддава.

Сред очакваните премиери е дебютният филм на звездата от „I Love LA“ Джордан Фърстман, озаглавен „Club Kid“, както и „Coward“ – драма на режисьора на „Близо“ Лукас Донт, чието действие се развива по време на Първата световна война. В програмата е и документалният филм „Dernsie: The Amazing Life of Bruce Dern“, в който участват дъщерята на актьора Лора, Куентин Тарантино и Александър Пейн. Френският режисьор Гийом Кане отново си партнира с Марион Котияр в „Karma“, а Анди Гарсия пише, режисира и изпълнява главната роля в ноар трилъра „Diamond“, където му партнират звезди като Вики Крипс, Брендън Фрейзър, Бил Мъри и Дъстин Хофман.

В миналото фестивалът в Кан е бил домакин на премиери на холивудски хитове като „Шрек“, „Гадни копилета“ и по-скоро „Мисията невъзможна: Пълна разплата“. Тази година обаче големите студиа отсъстват, което е озадачаващо, имайки предвид предстоящите премиери на филми като „Disclosure Day“ на Стивън Спилбърг, „Играта на играчките 5“ на Андрю Стантън и „Одисея“ на Кристофър Нолан.

Изглежда, че Холивуд е станал по-предпазлив. Неуспехът на „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“, който дебютира в Кан преди няколко години, може би е изиграл своята роля. След хладкия прием от критиката на фестивала, филмът се представи слабо в боксофиса, като възвърна едва 384 милиона долара при бюджет от над 400 милиона. Този скъп урок е накарал студиата да се замислят дали рискът от премиера в Кан си заслужава. Както е известно, никой не играе на сигурно така, както го прави „градът на ангелите“.

Той описа процеса като изключително труден, още от намирането на финансиране до самата продукция, където „всичко, което е можело да се обърка, се е объркало“. Въпреки това, говорейки за мрачния политически климат, в който филмът се преиздава, дел Торо намери повод за оптимизъм.

За тези, които искат да се потопят още по-дълбоко в атмосферата на фестивала, се препоръчва и специалното „Портфолио на режисьорите“, включващо автопортрети на известни творци от тазгодишното издание – от Рон Хауърд до Джон Траволта. Както отбелязва редакторът Стив Понд, „тези лица са сърцето на филмовия фестивал в Кан“.