След сланите в Кюстендилско: Стопаните разчитат на помощ от държавата

Настояват и за актуализация на технологичната карта.

"Сами виждате какви са цените, всичко се е вдигнало нагоре, както препарати за растителна защита, така и горива, минимална работа заплата", споделя Елена Разсипийска.

Сливовите насаждения в областта са унищожени на 100 процента, черешовите масиви на около 70. Повечето земеделски производители на са застраховани, поради откази на фирмите да сключват полици, заради високия риск от природни бедствия.

Падналите слани в Кюстендилдилско нанесоха големи щети по овощните насаждения. Дори и производителите, инвестирали стотици хиляди евро в технологии, които да предпазят от премръзване дърветата, ще претърпят огромни загуби. Затова стопаните в района ще разчитат на обезщетения за пропаднали площи.

Георги Разсипийски отглежда над 300 декара ябълки край село Багренци. На около 200 хиляди евро, оценява инвестицията си в двете големи перки в овощните си градини. Те работят като свалят по-топлия въздух, ниско към ябълковия масив. Така повишават температурата с около 2 градуса.

"Според мнението на водещите италиански агрономи специалисти това е най-ефикасното, което може да се направи за сланите, но за съжаление последните две години температурите падат миналата година на -7 градуса, на четвърти -4,6 градуса, с което съсипа напълно ябълките и сините сливи", казва пред БНТ Георги Разсипийски - произдовител.

За да поддържат градината е добро състояние за следващата година и да плащат на работниците си, производителите ще разчитат на помощите за пропаднали площи. Според тях обаче е необходима актуализация на технологичната карта, според която се определя и размера на обезщетението, което ще получат.