След студовете градините ни са поразени, молим узбеките за череши

Български търговци атакуват бившите азиатски републики да доставят череши. Причината е, че невиждани досега пролетни мразове поразиха овощните градини не само на България, но и на половин Европа, каза Божидар Петков, председател на Асоциацията на производителите на малини и ягодоплодни пред "Телеграф".

Череши нямат нито Гърция, нито Турция. В Полша на места измръзванията стигат 80%, в Украйна положението е сходно, от мразовете са пострадали и Италия, и Унгария. Всички погледи, включително и на Русия, Казахстан и Китай за любимия плод, са насочени към Узбекистан, един от световните производители на череши.

На гръцки череши този юни не можем да разчитаме, защото и там са измръзнали. Очаква се да влязат известни количества от Полша. Най-големите надежди са на доставки от Узбекистан, по-малко от Киргизстан и Таджикистан. Вероятно търговците ще докарат череши и от Иран. Според Петков част от тези плодове ще влязат чрез Турция като реекспорт. Световните бизнес анализатори допускат покачване на черешовите цени заради очертаващия се дефицит в световен мащаб.

Трябват ни поне 25 хил. т череши, за да ги сложим на масата, по изчисления на отдел „Агростатистика“ на министерство на земеделието. Това количество е толкова, колкото миналата година са продадени за пряка консумация от набраните в родните градини. В тези данни обаче не влизат череши, които са били внос.

Тази година в градина от 70 дка не можеш да намериш череша и селфи да си направиш, оплака се бизнесменът Красимир Кумчев, един от големите производители на плодове и зеленчуци в района на Пловдив. Това не бяха студове, а мразове. Можеш да си спасиш градината с дъждуване или да гориш слама при минус 3-4 градуса, но при минус 6-7 е невъзможно, обясни той.

В Кюстендилско ситуацията е плачевна. Над 300 хил. дка са измръзналите овошки в страната по предварителни данни по обследванията на министерство на земеделието, каза Божидар Петков. Очаквахме поражения на около 120 хил. дка от костилковите плодове, но се оказаха три пъти повече, добави той.

Ситуацията е много тревожна, очевидно е, че и в министерството на земеделието са под пара.

Тези дни браншовите организации са получили писмо от ресорния зам.-министър в МЗХ във връзка с доставката на плодове за програмата „Училищен плод“.

Миналата година, която беше с добра черешова реколта, някои от фермерите, които не успяха да продадат плодовете си, ги свариха на ракия, съобщиха стопани.

Така ще се прекрати практиката да пробутват по пазарите гръцки домати за български.

Питат ни ще можем ли да осигурим необходимите количества български плодове за децата, обясни Петков. Той увери, че български ягоди, малини, круши и ябълки ще има за доставките за училища и детски градини, но за другия пазар ще е различно. Понеже малините цъфтят по-късно, няма такива поражения от студа, затова български плодове вече има по магазините. В момента на едро те вървят 25-35 лв. за кг. Ягодите пък са на камари, има от цялата страна, увериха търговци. Фермерите ги продават на 5 до 7 лв. на кг, в зависимост от качеството. За българските малини обаче вече обикалят да питат и да сключват договори търговци от Румъния, РС Македония и дори Сърбия, сподели Божидар Петков. Според него това никога досега не се е случвало - сърбите да искат малини от нас, защото си имат достатъчно. Тази година те също много пострадаха и сега няма да могат да си направят малиновата ракия и разчитат на българските фермери.

Вероятно голяма част от реколтата на малини ще замине за Румъния и другите европейски страни, които плащат повече. Още миналата година румънците са давали двойно на нашите фермери и са вземали направо от полето плодовете, така че малини български се очертава да ядат по-богатите държави. Около 23 хил. т череши през 2024 г. са отишли за сок, компот, сладко и за сладкарската индустрия, като голяма част са заминали за сладкарството на Италия, според агростатистиците на земеделското министерство.

От общата реколта, която възлиза на 50 435 тона през 2024 г. от дворчетата по вили и селата, произведеното от червения плод е 0,7%, а за други направления е 2,5%, според МЗХ. Останалите количества, които споменахме по-горе, са за пряка консумация и преработка. Скенер или QR код да имат земеделските производители по пазарите вместо досегашното зелено картонче. Това предлагат от Асоциацията на малинопроизводители и ягодоплодни на министерство на земеделието. Целта е търговците да излязат на светло, защото досега повечето от тези, които продават плодове и зеленчуци по пазарите, използват зелено картонче, с което доказват, че са фермери. Всъщност те може въобще да не отглеждат стоката, която продават, а най-често препродават плодове внос.