Отделението за палиативни грижи разясни, че работата му не се ограничава само до облекчаване на болката и контролиране на физическите симптоми, но включва и емоционална подкрепа и запазване на достойнството на всеки пациент.
„Болестта може да отнеме много неща, но не и най-дълбоката част от човек. Възстановяването на тези връзки и това, което дава смисъл на живота им, също е част от лечението“, заявява Селия Суарес, лекар по палиативни грижи в болницата.
В случая на Паула, връзката с внучка ѝ и танците представляват важна част от нейната история.
„Осъществяването на тази среща беше от огромна полза за пациентката, нейното семейство, здравния екип и всички останали участници“, подчерта Ана Гонсалес, ръководител на отделението за палиативни грижи в болницата.
Паула, 82-годишна пациентка в отделението за палиативни грижи в университетската болница „Грегорио Мараньон“ в испанската столица Мадрид, сбъдна едно от най-съкровените си желания: да види внучка си Клаудия, професионална танцьорка на пилон, да се изявява. Това стана възможно благодарение на болничния персонал, който подготви покрива на Онкологичната болница, за да осигури на Паула необходимата подкрепа по време на изпълнението на внучка ѝ, обясни болницата в изявление, съвпадащо с Международния ден на танца.
Инициативата възникна след пристигането на Паула в отделението, където екипът по грижите научи чрез дъщеря ѝ Мария за силната връзка между пациентката и внучка ѝ. Предвид желанието на семейството Паула да може да се наслади на последно изпълнение на Клаудия, която имаше състезание в чужбина, на което Паула не можа да присъства, беше решено представлението да се проведе в болницата.
Клаудия изтъкна дълбокото значение на изпълнението на този танц за баба си в последните ѝ дни, обясниха от лечебното заведение. Само в рамките на ден, колкото да се гарантира, че са взети всички необходими мерки за безопасност и санитарни условия, на покрива на болницата бе изградена временна сцена, на която Клаудия изпълни танца си.
Спонтанната среща се превърна в много специален момент не само за Паула и нейното семейство, но и за специалистите и другите пациенти, които успяха да споделят преживяването. Лекари, медицински сестри и персонал в центъра приеха с отворени обятия тази инициатива, която подчерта значението на човечността в здравеопазването.
)