Как решението на Индия за златото може да повлияе на инвеститорите в България?

Когато големи пазари увеличават инвестициите си чрез фондове, това може постепенно да оказва влияние върху търсенето на физическо злато и върху наличностите на международните пазари.

Промяната не създава нова световна цена на златото и не променя директно международните котировки, а засяга единствено начина, по който определени инвестиционни фондове оценяват активите си.

„Подобни регулаторни решения показват засилващия се интерес към златото като средство за съхранение на стойност, особено в периоди на икономическа и пазарна несигурност“, допълва Макс Баклаян от Tavex.

Индия, един от най-големите пазари на злато в света, прие ново правило, което променя начина, по който инвестиционните фондове в страната могат да изчисляват стойността на златото и среброто. Решението беше официално обявено на 26 февруари 2026 г. от индийския финансов регулатор Securities and Exchange Board of India (SEBI) и ще влезе в сила от 1 април 2026 г.

Според новите правила фондовете, инвестиращи в инвестиционно злато и сребро, вече ще могат да използват и местни борсови (spot) цени от регулирани индийски пазари, а не единствено международната референтна цена, която традиционно се определя от търговията в Лондон. Фондовете ще могат да избират дали да използват международната цена или местните борсови котировки, когато те по-добре отразяват условията на вътрешния пазар.

На пръв поглед промяната засяга единствено инвестиционните фондове, но тя има косвена връзка и с пазара на физическо злато. Причината е, че значителна част от тези фондове инвестират средствата на своите клиенти в реални златни кюлчета, съхранявани в специализирани трезори. При увеличен интерес към подобни инвестиции фондовете могат да закупуват допълнителни количества физическо злато от международния пазар.

„Важно е хората да разберат, че макар регулацията да е насочена към инвестиционни фондове, те инвестират в реално физическо злато. При по-висок интерес към тези фондове това може да доведе до допълнително търсене на златни кюлчета в световен мащаб“, коментира Макс Баклаян.

До момента фондовете в Индия оценяваха златото основно по международна цена, която невинаги отразяваше реалните условия на местния пазар. Заради силното вътрешно търсене, валутни фактори, данъци и разходи по внос, физическото злато в страната често се търгува на различни нива спрямо глобалните котировки. Новото правило цели инвеститорите да виждат по-точна и актуална стойност на своите инвестиции.

За инвеститорите в България промяната няма да доведе до незабавна разлика в цената на златото. Международните котировки остават основният ориентир за глобалния пазар. Въпреки това решения в държави с толкова голямо потребление като Индия могат косвено да влияят върху глобалното търсене на благородния метал.