Българската музика вече струва 145 млн. евро, а страната ни може да утрои износа си

Данните бяха представени от Асоциация на независимите музикални изпълнители и продуценти (АНМИП) и глобалната изследователска агенция KANTAR - и звучат като хит, който тепърва ще се върти дълго.

Музиката расте по-бързо от очакванията

Пазарът се развива с устойчиви двуцифрени темпове - по-бързо, отколкото показват официалните статистики. Най-важният "спонсор" на индустрията? Публиката.

80% от приходите идват директно от крайните потребители - хората, които купуват билети, абонаменти, мърч и подкрепят любимите си артисти.

Само за пет години приходите от дигитални платформи са се утроили и достигат над 9.5 млн. евро годишно. Българската музика се слуша навсякъде - от слушалки в метрото до плейлисти на другия край на света.

Концертите са новият златен стандарт

Паралелно с това приходите от авторски и сродни права чрез ПРОФОН и Музикаутор скачат съответно с 19% и 37% за последните три години. Това означава едно: пазарът става по-професионален и по-прозрачен.

Музиката като стратегия, не като разход

България може да утрои музикалния си износ

Проучването заключава, че страната има реален капацитет да утрои международното си присъствие, ако институциите работят синхронизирано. Талант има. Публика има. Дигитални канали има.

Как са изчислени 145-те милиона

Време е да забравим клишето, че музиката е просто "култура на субсидии". Ново национално изследване показва нещо съвсем различно: българската музикална сцена генерира впечатляващите 145 милиона евро годишно.

Живата музика държи пулса на индустрията. Продажбата на билети за концерти и фестивали формира 57% от всички приходи - повече от половината пазар. Фестивалното лято, клубните турнета и аренните концерти не само пълнят залите, но и захранват икономиката около тях - от сцени и техника до туризъм, хотели и транспорт.

От АНМИП са категорични - време е институциите да спрат да гледат на музиката като на културен разход и да я разпознаят като стратегическа инвестиция. Мащабът вече е налице. Потенциалът - също. Това, което липсва, според анализа на KANTAR, е координирана държавна политика, която да превърне локалния успех в международен пробив.

Докладът на KANTAR комбинира национално представително потребителско проучване, експертни интервюта с ключови фигури от музикалния и финансовия сектор, анализ на публични статистически данни и финансови отчети. С други думи - не става дума за ентусиазъм, а за измерена икономическа реалност.