Орбан си отива, та ролята „Орбан“ в ЕС се освобождава. Дали българския „нов играч“ не го гласят да я заеме?

...

ЕС работи мудно, защото е демократичен и изисква съгласие на членовете си.

_____________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Забавяне, разделение, един глас извън синхрон точно в момента, когато е нужна единност. Години наред това беше играта на Унгария.

Днес е годишнина от пълномащабната война на Путин срещу Украйна и свободния свят. Четири години от тридневната „операция“. Те толкова си могат, това е ясно. Но, както обикновено, на помощ им се притичват европейски помощници, готови да продават род и родина за шепа рубли. Както някои „българи“ през 1944 г. са предали България, така и някои „европейци“ днес правят същото с Европа. Русия без тези вътрешни помагачи и шпиони е кръгла нула сама по себе си.

…

Като стана дума за европейци…

Виктор Орбан усъвършенства много специфичен тип влияние – такъв, който не изисква да разбиеш системата, а само да я забавиш. За да се стигне до днес, когато една украинска журналистка казва: „Руснаците видяха цялата импотентност на всички международни организации, които са абсолютно безсилни да спрат агресора“.

Свободата на словото пък използва, за да даде „глас“ на хилядите си тролове и лъжливи проксита на хибридки.

Използва собствените ценности на демокрацията като слабост и ги насочва срещу нея самата.

Троянският кон, в съвременния смисъл, не щурмува портите на Троя, а тихичко присъства на заседания, дреме; и когато дойде време за гласуване, показва среден пръст на цивилизацията.

Когато точно си прибира трийсетте сребърника ние няма да разберем, но много малко хора със здрав разум се съмняват, че ги прибира.

За тълпата, която смята Орбан за „велик държавник“, няма какво да говорим; те пишат във Фейса как по соца е било по-готино, докато пият узо и фрапе на плажа в Гърция; и милеят по времето, когато на гръцката граница българи убиваха българи.

„Държавник“, докарал 20% инфлация на страната си, „държавник“ направил страната си лидер по бедност (да, вече не сме българите най-бедните в ЕС; „държавникът“ Виктор избута народа си под нас), „държавник“, надул бузите и шкембето от европейски субсидии, бълващ анти-ЕС пропаганда, е толкова държавник, колкото и Путин желае мир.

Европейският съюз (по замисъл) допуска вътрешно триене. Това е част хем от силата му, хем от слабостта му: баланс между суверенитет и сътрудничество. Но същата тази структура създава уязвимост: една-единствена държава членка, позиционирана внимателно, може да упражнява влияние далеч над размера си.

Резултатът е фина парализа. Постоянно съпротивление срещу движението напред.

Сега, когато Унгария се приближава към нов изборен момент, въпросът тихо се измества.

За съжаление, България има възможността да влезе в учебниците (отново) с позицията си на грешната страна на историята. Това започва да ни става нещо като традиция. Първата Световна сме на грешната страна, Втората Световна сме на грешната страна, през Студената война сме на грешната страна, по време на Прехода се „заразихме“ с руска мафия и агентура, дойде 2026 г. и…

Орбан е пътник. Всички социологически проучвания сочат, че е пътник. Така колосално губи изборите, че чак е поетично красиво. Да са живи и здрави унгарците – най-после се освобождават.

Но ролята на Троянски кон се освобождава. А какво има скоро в България? Избори. Кой е сочен за големия фаворит? Именно. Личността, която смяташе, че „Украйна настоява да води тази война“.

Познайте накъде се насочват сега всички усилия на руските тролове, проксита и хибридни лай**метки. Нямаме много поводи да сме оптимисти. Избирането на грешната страна на историята ни е национална черта.

Самата роля (функцията на вътрешното разклащане на ЕС) остава ценна. Не само за един конкретен лидер. А за всеки, който има интерес от по-бавен и по-разделен Европейски съюз. Та, дори за Тръмп в САЩ; и за Си в Китай.

„Орбан“ е просто роля, която сега се освобождава и идва ред някой нов да я играе. „Унгарският инат срещу Брюксел и игра в полза на Русия“ също се овакантяват с изритването на Орбан от властта там.

Кой ще заеме свободните места?

В България Румен Радев с течение на времето зае позиции, които въвеждаха неяснота точно в моментите, когато Европейският съюз търсеше яснота. Помните: съпротива срещу военната помощ за Украйна, „скептицизъм към санкциите“, предпочиташе „предпазливост“, която ни представяше като „прагматизъм“.

Това, понеже… нали всички про-Орбан (а всъщност тайно в сърцето си про-Путин) са се набримчили да повтарят: „ние нас си да гледаме!“ – все едно външната политика се случва през 1726 г., а не през 2026 г. и вътрешните процеси не са зависими от външните. Ще видите едни фондове и едни инвеститори – през крив макарон ще ги видите, когато на всички им стане ясно, че сме новите „унгарци“.

А колкото до „стабилността“, „сигурността“ и „нас си да гледаме!“…

… нестабилността по света има последствия и тук. И едно от най-непосредствените е миграцията.

Мащабните миграционни потоци са оръжие. Вече. Не би трябвало да са, но в света, който делим с Путин, са.

Те са човешка реалност, породена от конфликт, бедност и разпад. Но в геополитически контекст се превръщат в точки на натиск.

Днес Зеленски много точно го каза: „… руските войски са убивали в Сирия, а днес убиват в Африка. Така те провокират вълни от миграция към ЕС“.

А в рамките на ЕС миграцията многократно разкри дълбоки пукнатини. Не… не само между Изтока и Запада или между националния суверенитет и колективната отговорност. Най-вече: между политическите „приказки“ и реалността (е, и административния капацитет, който се задъхва).

Колко про-путински крайно-десни партии се пръкнаха заради страха от имигранти? Не една и две. Германските AfD са такива. За пръв път от знаете кога… Германия има крайно-десни в реалната политика. AfD постоянно се появяват в докладите на службите като про-путински.

Щяха ли да съществуват във вида, в който са днес, ако липсваше заплахата от имиграционната криза? Едва ли.

Всяка бежанска вълна се превръща (не просто в хуманитарно предизвикателство, а) в политически стрес-тест. Можете да помедитирате малко върху:

Откъде ли се пръкват тези имигрантски вълни?

Кой има най-голяма изгода?

Кой дойде на власт в Кремъл само година пред атентатите на 11 септември?

Защо затихналият конфликт в Палестина беше подновен, точно след като Кремъл разбра, че се проваля в Украйна?

Съберете тези елементи заедно и започва да се очертава модел.

…

И сега:

Ако един от най-надеждните вътрешни дестабилизатори в ЕС е на път да загуби властта, изчезва ли функцията? Или просто сменя адреса си? Дали ролята „Орбан“ ще се заеме от новия политически играч от България? Дали България ще заеме ролята „Унгария“ в ЕС?

Колко още срам ще берем?

Колко още пъти ще рестартираме Прехода?

Въобще: ще се научим ли да гласуваме за нормални партии или още поколения ще се лутаме в търсене на „спасителя“, дето (без ние да правим нищо) да дойде и да ни „оправи“?

А, като казах „оправи“ и се сетих за „царя“, дето ни беше министър-председател, след като обеща да ни оправи (и май ни…). Той кога дойде на власт? 2001 г. Само година, след като Путин дойде на власт в Кремъл. Хм…

Та, ще се научим ли коя страна на историята е правилната или не? Имаме ВСИЧКО сега: членство в ЕС, в НАТО, Шенген, еврозона. Всичко.

Ако и сега се нас**ем, вече нямаме кого да виним. Сами ще сме си виновни. ПЪЛНОПРАВНИ членове на европейското семейство – ако сега завием към Кремъл, всичко, което последва, ще ни е заслужено.