През „Украинска призма“: Оставка заради Русия – защо президентът на България напуска поста си и какви ще са последиците

________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

В петък излезе един особено интересен анализ на Володимир-Назарий Гавриш, който е експерт към Съвета по външна политика „Украинска призма“. Поводът – ясно – е оставката на Радев и очакванията за политическото му бъдеще.

Очаквания, които са дълбоко вкоренени в миналите му „прояви“, които – както се оказва – НЕ са останали незабелязани.

Колкото и да се старае България и колкото и да върви напред – Шенген, еврозона – винаги правим една крачка напред, две назад. Дали ще се нахакаме в някой съвет за мир на някой оранжев диктатор или ще привлечем вниманието към себе си с това, че поредният ни „спасител“ е с дълбока връзка с ватенките – все е крачка назад.

Само че крачките назад стават особено видими за инвеститорите. Това го казвам към тълпата, която живее на двете скорости: 1. Кой ще ни оправиииииии?; и 2. Кой ще ни даде парииииииии?

Та, мисълта ми е, че парите ЕС не ти ги дава автоматично, като влезеш в еврозоната. Не идва Урсулата с един куфар в пачки да ти звънне на вратата и да ти каже: бай Иване, ей ти го тоя милион евраци, щото нали влезнà у еврозоната.

Вдигането на жизнения стандарт е процес и този процес не се случва като пращаш смесени и неясни сигнали на партньорите си и на инвеститорите. Защото те просто си отиват, а ти оставаш с местните мутри и ДС-ченгета, които вече 30+ години се преструват на работодатели. И те съответно ти плащат колкото да не умреш от глад. И на въпроса „Кой ще ни даде парииииииии?“ отговорът е: арменският поп.

А колкото до въпроса „Кой ще ни оправиииииии?“, отговорът е: който не го домързяло, той. Толкова масово оправяне и толкова много оправячи и в порнхъб не е имало.

Ако и на тези избори се юрнем да избираме месия и спасител по интернет профил и мъгляви обещания… или по-лошото: по съвсем ясни обещания за Евразия, то тогава става абсолютно ясно, че сами сме си виновни за дереджето и просто не заслужаваме да сме по-добре. Ще чакаме и ще се надяваме на следващите поколения – след 30-40 години.

„„Утре ще подам оставка от поста президент… Пред нас стои битка за бъдещето на родината“ – с това ефектно изявление президентът на България Румен Радев обяви решението си.

Без да доизкара (точно една година до края на) втория си мандат, президентът на България не само заяви намерението си да подаде оставка, но и открито намекна за планове да премине към парламентарна дейност.

Това изявление е особено значимо в контекста на предстоящите предсрочни парламентарни избори в България. Очаква се Радев да успее да създаде и изведе на тези избори собствена политическа формация, разчитайки да „отхапе“ значителна част от електората, уморен от постоянните избори и липсата на промени.

На поста президент Румен Радев се утвърди като проруски политик, който поставяше под съмнение териториалната цялост на Украйна и блокираше предоставянето на военна техника за нея.

Участието му в парламентарните избори на места се характеризира като смяна на „фронтмена“ в българския лагер на „приятелите на Путин“. На мястото на лидера на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, смятан за политически парий за почти всички останали партии, може да застане по-популярният и политически по-гъвкав Радев.

И ключовият въпрос е дали проевропейските сили в България са готови за подобен сценарий.

Решението на Румен Радев трудно може да бъде наречено неочаквано. По-скоро – напротив.

Участието в парламентарни избори на нова политическа сила, създадена около действащия президент, се обсъжда от експерти от години; през целия период на политическата криза в страната. Причината за това е нивото на обществено доверие към президента, което дълго време се задържаше по-високо от това към повечето парламентаристи.

Ситуацията се промени коренно в началото на 2026 г. На 19 януари – символично, в деня на встъпването му във втория президентски мандат – Радев за последен път се обърна към държавата като президент, заявявайки намерението си да подаде оставка и да предаде правомощията на вицепрезидентката Илияна Йотова.

Речта на Радев съдържаше критика към действащия модел на управление, към работата на парламента и правителствата след 2020 г.; той обърна внимание на обедняването на населението, дълбоката корупционна криза и загубата на доверие на гражданите към властта.

„Днешната политическа класа предаде надеждите на българския народ в компромиси с олигархията. Две трети вече не гласуват, имаме нужда от нов обществен договор. Нашата демокрация няма да оцелее, ако я оставим в ръцете на корумпирани личности, приспособленци и екстремисти“, заяви Радев.

Президентското обръщение завърши с призив за борба за бъдещето на България – с ясен подтекст, че Радев възнамерява да се включи в тази борба пряко.

На 23 януари въпросът за оставката на Радев трябва да бъде разгледан от Конституционния съд. С оглед на това, че съдиите ще разглеждат единствено наличието или липсата на принуда президентът да подаде оставка, най-вероятно решението ще бъде взето безпроблемно.

И тогава президентът (вече бивш) ще може официално да обяви похода си към парламента.

Реакциите на другите политически сили обаче показват, че всички вече се подготвят за този сценарий.

Част от партиите, включително Българската социалистическа партия, приветстваха президента. Други, като най-голямата парламентарна партия ГЕРБ, лаконично заявиха, че не се страхуват от конкуренция с него.

От своя страна лидерът на откровено проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов в арогантен тон предизвика Радев на дебат, заявявайки, че ще му „зададе въпроси, от които той няма да може да се скрие, както преди“.

Показателна е и реакцията на опозиционната евроатлантическа коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП–ДБ), които почти веднага заявиха фундаментална идеологическа несъвместимост между тях и президента – включително заради проруската позиция на Радев по отношение на руско-украинската война.

Румен Радев влезе в голямата българска политика от армията – преди президентските избори през 2016 г. той беше командир на Военновъздушните сили с чин генерал-майор.

Липсата на политически (и най-вече открито корупционен) багаж му позволи да спечели изборите през 2016 г. А имиджът на президент, който „се бори с политическата мафия“, му помогна да запази висока подкрепа и безпроблемно да спечели изборите през 2021 г. – още на първия тур Радев получи 49,4% от гласовете, превръщайки втория тур във формалност.

На президентския пост обаче Радев се придържаше към умерено проруска и антиевропейска линия. Достатъчно е да си припомним изявлението му от 2023 г., в което обвини правителството в опит да „изтрие“ българската историческа памет заради „погрешното убеждение, че за да бъдем европейци, трябва да се откажем от факта, че сме българи“. Или опитите му през миналата година да блокира влизането на България в еврозоната.

Още през 2017 г. Радев, макар и да нарече анексирането на Крим нарушение на международното право, едновременно с това призова за отмяна на европейските санкции срещу Русия.

След началото на пълномащабното нахлуване той блокира предоставянето на военна помощ за Украйна.

Дори обеща лично да гарантира, че българските боеприпаси, продадени на трети страни, няма да бъдат предадени на Украйна. Нееднократно се изказваше и против приемането на Украйна в НАТО, а по време на среща с президента Володимир Зеленски през юли 2023 г. заяви, че конфликтът с Русия „няма военно решение“, призовавайки за преговори с Москва.

Накрая, Радев активно критикува и демонтажа на паметника на Съветската армия в София.

Този бекграунд на настоящия президент на България не оставя съмнение какъв курс ще следва неговата партия, дори ако формално се въздържа от външнополитически изявления по време на кампанията.

Смята се, че Радев може да се откаже от критика към прозападния курс на страната и членството в ЕС и НАТО, като постави акцент върху борбата с корупцията.

Последното му президентско обръщение обаче позволява да се предположи, че темата за външната политика ще бъде активно използвана. Сред другото Радев заяви, че „в името на своето политическо бъдеще някои политици залагат на карта мирния живот на българите в условията на опасна война край нашите граници“.

Изглежда курсът на „невмешателство във войната“ (т.е. отказ от помощ за Украйна) и подкрепата за миротворческите усилия на президента на САЩ Доналд Тръмп ще се превърнат в ключови елементи на кампанията на новата партия.

По този начин Радев има всички шансове да привлече гласове от проруското „Възраждане“, Българската социалистическа партия, както и от популистките формации „МЕЧ“ и „Величие“.

Едновременно с това и гласовете на онези българи, които са загубили доверие в политиците и досега са игнорирали изборите.

За целта Румен Радев може да използва съществуваща политическа формация или да създаде собствена партия.

Предвид липсата на дори една парламентарна партия без скандален багаж, Радев най-вероятно ще се насочи към втория вариант – с перспектива за бъдеща коалиция с идеологически близки сили.

В подкрепа на този сценарий е и фактът, че в речта си той критикува старата власт, противопоставяйки се на нея, а бъдещата политическа агитация може да бъде изградена около образа на експрезидента-спасител, който ще дойде и ще „въдвори ред“.

В момента 240-те мандата в Народното събрание на България са разпределени между девет различни партии, което прави създаването на стабилна коалиция почти невъзможна задача.

Очаква се партията на Радев да изтегли гласове от популистките формации, които едва са преминали 4-процентната бариера, като по този начин ще допринесе за стабилизиране и нормализиране на работата на парламента. В „прицела“ са партиите „МЕЧ“, „Величие“ и АПС, които рискуват да не влязат в 52-рото Народно събрание, както и социалистите, които очевидно не са в най-добрата си форма.

Радев ще може да разчита и на неофициална подкрепа от президентската институция, където остава неговият екип, начело с вицепрезидентката Йотова. Всичко това увеличава шансовете на партията му за силен резултат на предстоящите парламентарни избори.

Но дали това ще е достатъчно за формиране на проруска коалиция в бъдещия парламент?

Към момента подобен сценарий изглежда малко вероятен. Все пак през последните години мнозинството от българските избиратели гласуваха за прозападни партии, макар и те да не успяваха да съставят стабилна коалиция.

Дали появата на още една проруска партия, дори оглавена от популярен президент, ще промени тези нагласи? Далеч не е сигурно.

Новият политически играч в парламента обаче може значително да усложни създаването на прозападна и проевропейска коалиция.

А това само по себе си представлява сериозна заплаха – както за самата България, която не успява да излезе от многогодишната политическа криза, така и за Украйна, която се нуждае от българска подкрепа“.