Радев може и да подкрепя протеста, но протестът не подкрепя Радев

Това виждам аз: има само общи фрази и полускрита, полуявна русофилия. Не разбирам как това може да е достатъчно един лидер така – автоматично – да получи подкрепата на една трета (и повече) от гласуващите.

_________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Първо, уточнение по заглавието: Радев може и да подкрепя протеста, но може и да не го подкрепя; не мога да намеря нищо категорично, освен едното подозрение, че се опитва да „яхне“ протеста. Да го яхне и да го подкрепи не е едно и също.

Така че заглавието трябваше да е (но щеше стане прекалено дълго и натруфено): „Радев може и да подкрепя протеста, може и да не го подкрепя, но протестът със сигурност не подкрепя Радев“.

Защо ми се струва, че може и (Радев) да не го подкрепя (протеста)? Много вяло говори по темата и много общо. Без имена. Казва само неща като „властта“ и „статуквото“, „мафията“. Ето сега е поканен да се включи в протеста срещу Сарафов; не виждаме реакция. Няма имена, няма позиция. Между другото, не е казал и нищо съществено за случая „Петрохан“.

Стои ми малко като… как да го кажа… опитва се да не заема позиция, да не настъпи някого или нещо, да не е нито „за“, нито „против“, за Еврото – обявява влизането в Еврозоната за успех (сякаш за да се хареса на тази аудитория), но пак си повтаря, че е трябвало да има референдум (за да се хареса и на другата аудитория). Не ми харесва това; стои ми безпринципно.

Нито пък откъм „статуквото“ и „властта“, които имат немалко поддръжници по медиите, може да се види и чуе нещо кой знае колко по адрес на Радев. Малко подозрително ми изглежда, не знам за вас.

Другото подозрително за мен е липсата на политическа партия, коалиция, икономическа програма, краткосрочни и дългосрочни цели. Радев няма нищо от това в навечерието на изборите.

Подозирам, че ще говори съвсем малко, ще разчита на митовете, пуснати по Фейсбук групите, ще разчита на романтичното настроение на драгия избирател, ще пусне още няколко заучени лафа, най-много още една Панорама (като единствен гост с удобни въпроси) и лъскав-лъскав ще цъфне за изборите.

Сценаристите знаят, че героят им – ако започне да дебатира и да отговаря на въпроси – ще се оцапа, а те не искат. Цапането ще започне след изборите, когато вече ще е „свирено“ и много късно; после ***** нема каене.

Ако само българският народ имаше малко превантивно мислене…

„аз така и така нищо не разбирам (и ще ме будалкат, мà барем да ме будалкат по-малко или да ме будалкат „наши“)“; и приема гласуването като някаква лотария.

Прави ми впечатление, че засега най-голямата подкрепа за Радев идва откъм хора, на които дигиталният им аватар живее по ФБ групите, дето им обясняват, че Путин ще ги спаси от корупцията(!!!); хора, които казват: внимавайте да не ядосате братушките, че ще ни пратят някоя ракета; хора, които смятат, че, ако „братушките“ ни пратят ракета, „ще сме си я заслужили“; хора, които вярват, че Русия е рай на земята, но си подготвят лятната отпуска за в Гърция… отново.

Общо взето: хора, които са ходещата еманация на вица за двамата осъдени на смърт българи, дето единият казал на другия, че трябва да избягат, докато ги водят към ешафода, а вторият му казал: а-а… мàни, по-добре не, че да не зèме да стане нещо…

…

Засега Радев най-добре си е запазил образа чист (поради отговорностите на досегашната му позиция) и гласуващите – които подхождат към гласуването като към търкане на билетчета – решават да му се доверят; все едно са пуснали нова серия билетчета (има шанс, защото още не знаеш колко малък е шансът).

Симпатия и надежди. На това се крепи гласуването у нас. Жалко.

Като мине време и видят, че е имало причина „статуквото“ да не е много-много срещу Радев, вече ще е късно. Царя, пъдаря, чалгаря – все така идваха: нов, дай да го пробваме.

Пробват, разочароват се, протести. Само че времето си минава. Животът ни си минава. Това постоянно изключване от скорост е колкото вредно, толкова и досадно, защото всеки път се убеждаваме, че няма да доживеем да видим България под нормално управление – от хора, които си дават сметка, че са ни служители, а не господари и собственици. От хора, дошли да прилагат опит, а не да се учат в движение и да изпълняват нечия чужда воля.

Като стана дума за „нечия чужда воля“…

„Радев пред германския в. Berliner Zeitung: Трябва да говорим с Русия“ . . .

Цитат: „Трябва да говорим с Русия, защото без диалог, архитектурата на сигурността ще се основава на съперничество и на постоянно военно мислене“.

Така-а-а……

За да не сме в постоянно „военно мислене“, ще си изберем за политически лидер… военен.

Точно това ще се случи. Разбирате ли колко ни е акълът?—ще си изберем военен, за да ни води към по-малко военно мислене.

Страх ме е да си представя тоя народ какъв ще избере, за да го води към по-малко престъпност. А, чакай, сетих се – имаше един певец, дето се фукаше с приятелството си с мутрите. Той каза, че ще ни спаси от мафията. Помня, че и той беше избран за политически лидер преди няколко години – мъдрият народ сложи партията му на първо място. Сега го плюе, ама късно, „свирено“, натвори каквото натвори, хората му спестиха каквото спестиха, сега и да ги гоните от политиката, те живота си го осигуриха.

Вкарайте сега новите спасители, та и те да захлебят.

…

След всичко, което виждаме: цялото подозрително мълчание; цялото увъртане и нищоказване; целия репертоар по „Трябва да говорим с Русия“; след цялото: „за“ Еврото, ама и „за“ референдума; и нищо съществено по причините за протеста…

… виждаме едно желание да си припише СОБСТВЕНАТА фигура към протеста.

При положение, че на протеста МНОГО добре видяхме плакатите: „Румене, не се облизвай! И теб мразим толкова! Тук не е Москва!“

При положение, че говори с най-общи приказки за „корупция“, а негов служебен кабинет подписа с Боташ.

На фона на всичко това да се опитва да се пришие към протестите; а пред медиите да се изкарва като политическа фигура, родена от протестите – е повече от грозно.

А фактът, че народът вижда всичко това и накрая ПАК ще гласува за него, е достатъчен, че да мога да кажа с чиста съвест: заслужаваме си дереджето. Да, аз заедно с вас – щом съм останал тука и не съм си тръгнал; и щом не съм направил достатъчно, че това да не е така, значи и аз си заслужавам съдбата да деля една имитация на демокрация заедно с всички търсачи на „спасител“, които си мечтаят основно за две неща:

1.) някой да дойде и да ги оправи;

2.) сакън само някой да не ги накара самите те да свършат някаква работа или да поемат някаква отговорност.