"Украйна се обезкървява и това е много тежко"! Говори журналистка: Никой не може да спре Русия и тя разбра това

Филмът на Татяна Станева е свързан и с България.

През годините трите героини се променят. Татяна казва, че филмът е тежък, но все пак остава надеждата, че любовта наистина побеждава всичко.

Никой не може да спре Русия и тя разбра това. Руснаците видяха цялата импотентност на всички международни организации, които са абсолютно безсилни да спрат агресора. Това заяви пред NOVA украинската журналистка и режисьор Татяна Станева.

По произход тя е бесарабка българка и живее в Киев. В момента Станева се намира в София заради световната премиера на филма си „Тя”, която ще се състои в сряда, в кино „Одеон”, с начало 18:00 часа. Субсидиран от Министерството на културата на Украйна, филмът е посветен на мълчаливите герои – съпругите на войниците. Лентата проследява живота на три жени от бесарабската област, от началото на войната до днес.

„На 24 февруари 2022 година всички бяхме в паника. Не знаехме какво да правим, къде да отидем, колко дълго ще продължи. В началото всички мислехме, че най-много един-два месеца и всичко ще свърши. Мина половин година, а не свърши. Но все още не осъзнавахме колко дълго ще е. Мина една година, втора”, разказва Татяна Станева. И добавя, че се свиква със ситуацията. „Просто се адаптираш. За нашите деца няма дума „не” или „”не мога”. Няма ток? Има батерии, има генератори. Пада сняг? Боже, какъв е проблемът! Ще го почистим, нещо ще измислим, защото трябва”, разказва Татяна.

„Тази нощ, когато карах към Бесарабия, откъдето да тръгна за България, удряха Болград. Това е градът, около който живеят най-много българи. Естествено, целите са електроцентралите. Съответно много хора остават без ток след това. Но не се пречупват, това не ги сломява. Напротив – гневът става още по-голям. Аз не знам какво точно цели Русия с тези удари по електроцентралите? Ние вече имаме термин, който наричаме „холодомор“. Като „гладомор“, който Съветският съюз извърши през 1930-1940 години, два пъти. А сега историците вече го нарекоха „холодомор“ – със студ искат да ни уморят. Не можехме да си представим, че Русия може да ни направи такова нещо. Не мога да си представя как в бъдеще тези връзки биха могли да се възстановят. Децата напускат, за да учат, докато имат тази възможност. Украйна се обезкървява и това е много тежко”, казва Татяна.

Добавя, че в началото имало много надежда за преговорите за мир. Вече обаче никой не им обръщал внимание. „Ние знаем, че на Русия не може да се вярва. След всяко преговаряне, има удари. Русия нарушава всички договорки, а след това поставя нови изисквания към нас”, казва Татяна. „Ние вече имахме опит с даване на територии. Това нищо не даде – само за кратко спря апетитите на Русия. Те го правят, защото могат. И никой не може да ги спре”, казва Татяна. И добавя, че хората в Украйна се надяват на чудо.

„Едната от моите героини е българка. Мъжете им са българи, които служат в 88-и батальон, базиран в Болград. Този филм е по-различен, защото се фокусира върху жените, върху другите герои на тази война. Това са мълчаливите герои, които търпеливо и безкрайно чакат – чакат съобщение, обаждане от мъжете си от фронта, чакат победата, за да могат да реализират мечтите си. Едната мечтаеше да роди след победата, втората – да събере цялата си рода на една маса, третата искаше да се върне при родителите си в Житомир”, разказва Татяна.