От научна фантастика към реалност: изследователи показаха, че могат да постигнат известен контрол върху това, което хората сънуват

Вместо да търсят „пълен контрол“ над сънищата, учените искат да проверят дали сънуването може да помогне при решаването на проблеми. С други думи - да разберат дали наистина „утрото е по-мъдро от вечерта“.

• 75% от участниците съобщават, че са сънували нещо, свързано с нерешена загадка.

• 42% от подсказваните пъзели са решени на следващия ден.

• Само 17% от неподсказваните задачи са намерили решение.

Изводът засега е ясен: макар и далеч от фантастичните представи, сънищата могат да бъдат леко насочвани – и това може реално да подпомага креативността и решаването на проблеми, пише New Atlas.

Изследователите показаха, че могат да постигнат известен контрол върху това, което хората сънуват. Така темата за влиянието върху сънищата рязко прескочи от книгите с научна фантастика в журналите за научни постижения.

Предишни проучвания показват, че осъзнатите сънища могат да имат терапевтичен ефект, например при посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и болестта на Паркинсон, както и че е възможна елементарна комуникация между сънуващи и изследователи.

Настоящото изследване е публикувано в Neuroscience of Consciousness и протича по следния начин: участниците получават серия от логически пъзели, като за всеки от тях звучи специфичен саундтрак, свързан с името на загадката. След като останат четири нерешени задачи, доброволците заспиват. По време на REM фазата (когато сънуваме най-активно) изследователите пускат звуковите сигнали за две от тези четири задачи, с цел да насочат сънищата към тях.

Освен това, звуковите сигнали повлияват конкретни елементи от сънищата. Един участник моли герой в съня си за помощ при решаването на пъзел. Друг получил подсказка, свързана с „дървета“, като сънувал разходка в гора. Трети, при когото темата била „джунгла“, сънувал как лови риба в джунглата, докато мисли за загадката. Това показва, че дори без пълна осъзнатост сънищата могат да бъдат насочвани чрез външни стимули.

Учените обаче подчертават едно ограничение: възможно е част от решенията да са резултат от мисловна обработка след събуждането, а не изцяло от работата на съня. Затова бъдещи изследвания ще се стремят да проверяват решенията веднага след REM фазата или дори да осъществяват комуникация със сънуващите в реално време.