Това води до парадокс, при който хората използват изкуствен интелект, за да създават текстове, а други системи с изкуствен интелект ги обобщават, без те да бъдат реално прочетени.
Макар това да създава илюзия за яснота и стил, възниква въпросът доколко крайният резултат отразява автентичното мислене на човека.
В дългосрочен план това може да има по-дълбоки последици.
Ако хората свикнат да мислят в рамките на кратки заявки към алгоритми, способността им да формулират сложни идеи самостоятелно може да отслабне.
Тогава сходството между човешкия изказ и генерирания от машина текст няма да е знак за интелигентността на изкуствения интелект, а за опростяването на човешкото мислене.
Развитието на генеративния изкуствен интелект променя не само начина, по който се създава съдържание, но и самата стойност на човешката комуникация. Все по-често експерти и анализатори предупреждават, че проблемът не е в това, че машините стават прекалено интелигентни, а че хората постепенно губят уменията си да мислят, формулират и изразяват идеи самостоятелно.
Една от основните характеристики на качествената комуникация винаги е била балансът между времето, вложено в създаването на дадено съдържание, и времето, необходимо за неговото възприемане. Книги, анализи и научни трудове изискват години труд, но могат да бъдат прочетени за часове. Кратките съобщения и имейли отнемат минути за създаване и секунди за прочитане. Именно тази пропорция придава стойност на информацията.
С навлизането на езиковите модели тази логика започва да се разпада. Днес текстове, които изискват значително време за четене, могат да бъдат генерирани за секунди. Вместо да чете текст или мейли, човек може да прегледа набързо обобщена и синтезирана информация. В резултат комуникацията все по-често се превръща в механичен обмен на думи, а не на смисъл.
В съвременния култ към ефективността, който е така характерен за модерната икономика, бързината често се поставя над съдържанието. Генерирането на повече текст, повече имейли и повече "продуктивност" се възприема като успех дори когато реалната информационна стойност намалява.
Все по-разпространена практика е използването на AI не само за автоматизация, но и за формулиране на мисли. Идеи, които някога биха изисквали лично усилие за подреждане и изразяване, днес се подават като кратки инструкции, а алгоритъмът "запълва празните места".
Някои анализатори предупреждават, че масовото използване на подобни инструменти може да доведе до унифициране на езика и изчезване на индивидуалния стил. Личните писма, поздравите и дори официалните речи рискуват да се превърнат в стандартизирани шаблони, лишени от нюанс и емоция.
Според критиците, именно това поражда илюзията, че AI е станал "разумен" или "съзнателен". В действителност технологията не е надскочила човека - тя просто го е приравнила към собствените си шаблони. В този смисъл основният риск не е в това, че машините ще започнат да мислят като хора, а че хората ще започнат да мислят като машини.
)