Захари Карабашлиев грабна приза „Писател на 2025 г.”

Столичната библиотека връчи за единадесети път годишните си награди за читател на годината, писател на годината, поет на годината, най-четен автор на научна и научнопопулярна литература, най-четен автор на детска литература, най-четен автор на книги за София, най-четен автор на фентъзи.

Наградите, определени на базата на годишна статистика от електронния каталог на библиотеката, бяха връчени днес в културната институция. Церемонията по награждаването откри и води писателят и поет Петър Чухов. „Днешното събитие всъщност е една от многото инициативи, които изминаха през последните 11 години - инициативи, които се дължат изцяло на управлението на директорът на Столична библиотека Юлия Цинзова", каза Петър Чухов.

По негови думи „наградите на Столична библиотека са важни, заради осъществената връзка между читатели и писатели. Тези награди се смятат за най-важните, защото не се дават от жури, а се дават от читателите на базата на броя на прочетените или поне заети книги".

Встъпително слово към присъстващите преди церемонията по награждаването отправи писателят Иван Ланджев. „Когато бях студент прочетох, че политиката била изкуството на възможното. Не си давах сметка, че това означава - възможни са всякакви глупости и ще заживеем във все повече възможни глупости. На този фон, сред тази все повече разрастваща се пустиня от пошлост, Столична библиотека се явява като някакъв оазис. Това е клише, но то е буквално вярно. Места като Столичната библиотека са места на смисъла и аз се чувствам не просто привилегирован, когато идвам тук и съм част от инициативи, а в някакъв смисъл се чувствам окрилен, че не всичко е загубено", каза Ланджев.

За писател на 2025 г. Столичната библиотека отличи Захари Карабашлиев. Наградата връчи философът и писател проф. Цочо Бояджиев, който каза, че „Захари Карабашлиев е най-четеният автор на десетилетието. Пожелавам му да бъде най-четеният на дваесетилетието и тридесетилетието, защото неговите книги заслужават да бъдат четени и да получават награди".

Най-четен автор на книга е носителят на „Букър" Георги Господинов с неговия роман „Градинарят и смъртта“.

„За мен Петър Чухов не каза, че съм млад писател. Аз много бих искал да получа наградата за млад читател - това е най-хубавата награда", пошегува се Господинов.

Новият приз на Столичната библиотека, в категорията „Най-четен автор на фентъзи“, получи авторът на „Лехуса" и „Мамник" Васил Попов.

Отличието за най-четен автор на научна и научнопопулярна литература бе присъдено на д-р Александър Стоянов. Наградата връчи експертът в областта на книгоиздаването, мениджмънта, литературата и медиите Светлозар Желев.

Отличеният д-р Стоянов благодаря на Столична библиотека за наградата и отбеляза, че „историята на България е една много хубава приказка, но това как ще завърши зависи от нас. Миналото не е по-хубаво от бъдещето, не би трябвало да е така".

Съпътстващи награди в категорията за научно и научнопопулярна литература получиха още Стойчо Керев, Румяна Николова и Николай Генов.

На церемонията Столичната библиотека отличи декана на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева за най-четен поет на миналата година. Отличието връчи писателят Георги Константинов.

„Амелия Личева е една от големите наши поетеси. Голямо вълнение изпитвам да й връча тази награда, знаейки, че в юношеството нейния баща беше моят пръв приятел - Васил Личев", каза Георги Константинвов.

Мирела Иванова благодари на читателите, които заемат нейни книги от Столична библиотека, макар да не е издавала от седем години. Тя съобщи, че подготвя нова книга.

Поради отсъствието на Виктор Топалов на церемонията, наградата взе редакторът на Топалов - Савина Николова.

В категорията за детска литература бяха отличени като подгласници Радостина Николова и Цвета Брестничка.

В категорията „Читател на годината за 2025 г". беше отличен Илиян Манов, в категория „дете“ същото признание получи деветгодишната Цветозара Павлова, а в категория „ученик“ – при седемнадесет годишната Магдалена Рахнева, съобщава БТА.

Най-четящото семейство за 2025 г. е това на Марина и Павел Петкови заедно с техните деца Тома на 9 години и Матей на 13 години.

За най-четящи студенти Столичната библиотека обяви Александър Ангелов, Йоана Атанасова, Дана Димова и Диодор Демиров. Наградата връчи зам-председателят на Столичния общински съвет Ваня Тагарева.

„Под въздействието съм на една реч, която чух вчера от канадския министър-председател Марк Карни. Това беше най-въздействащата реч за мен, произнесена от политик, жив политик, през моето време. В тази фундаментална и програмна реч той говореше за нещо, което построи върху есето на Вацлав Хавел за „Властта на безвластните", каза Карабашлиев. „Може би Марк Карни не знаше, че Солженицин също пише есе за лъжата. И Хавел и Солженицин говорят за това как тиранията не властва само чрез насилието, чрез институционализираното насилие - тя властва чрез лъжата, която прави това насилие възможно, чрез лъжата, в която всички участваме, малко или много. Единственият път, който Солжнвицин ни посочва, е да не участваме в лъжата. Личното ми неучастие в тази лъжа е един много малък начин за политическо участие, много малък начин за гражданско неподчинение, но то е изключително важно - да не участваме в лъжата, каквато и да е тя", допълни Карабашлиев. В обобщение той каза, че „ако ние не оставим лъжата да преминава през никой от нас, то ще сме много по-различни като общество. Марк Карни се обърна към литературата, обърна се към Хавел, за да илюстрира какво надвисва над света, а именно - сянката на тиранията. Сега, когато тя наистина надвисна над света, аз съм щастлив, че един политик се обърна към литературата, за да илюстрира опасността. За мен това е надежда, че литературата отново идва да измести алтернативната реалност, измишльотините и простащината".

„Едни хора ни взеха ни думите, взеха ни това, което ние си мислим, че уж добре владеем - читатели и писатели. Те ги взеха, преобърнаха ги и ги направиха нищонеказващи, умножиха ги, вкараха лъжа и т.н. Важно е да си върнем думите и като си върнем думите, през тях да си върнем ценностите, защото колкото и да казват, че сега трябва да оставим старите ценности, не е точно така. Всичко, което пише в книгите и което е траело векове, Платон не е от вчера, говори за ценности и то за начин на живот, за разум и за мислене. Трябва да се измъкнем от непълнолетието, което сами сме си причинили", каза в обобщение Господинов.

Наградата за най-четен автор на художествена литература отиде при писателката Виктория Бешлийска. Наградата връчи писателката Здравка Евтимова, която каза: „Стискам от все сърце палци на Виктория да направи така, че хората по света да заобичат България".

Отличената Бешлийска честити 11-те награди на Столичната библиотека и каза, че „отвъд нумерология и всичко останало, ми се струва, че има една много много хубава символика в числото 11, защото това са на практика две единици една от друга - едната единица е общността на писателите, а другата единица общността на читателите".

В категорията за художествена литература също бяха отличени Владимир Зарев, Георги Бърдаров и Радослав Бимбалов. Наградите връчи кметът на столичния район „Средец" Трайчо Трайков, който каза: „Аз съм голям фен на библиотеката и на всички инициативи на екипа, както и на неуморимата Юлия Цинзова, директор на Столична библиотека".

„Когато една награда идва от читателите, това е много важно. За всички инициативи на Столична библиотека, мисля че дължим благодарности на Юлия Цинзова на Петър Чухов, както и на целия екип на Столична библиотека за това, че я направиха живо място за култура", каза проф. Личева.

В категорията за поезия, като съпътстващи автори, бяха отличени още поетесата Мирела Иванова, която е и драматург на Народния театър, и директорът на Националния литературен музей (НЛМ) Атанас Капралов, който каза, че „един истински творец трябва да извисява своята публика, а не да кокетничи с нея".

Най-четените автори на книги за столицата са урбанистът Здравко Петров и Виктор Топалов. Наградата връчи философът, журналист и писател Тони Николов, който каза, че „София наистина е град текст, с маршрути и изследвания и се радвам, че още един изследовател, в лицето на Здравко Петров, се присъедини към клуба на изследователите на София.

За най-четен автор на детска литература Столичната библиотека беше отличена Александра Георгиева. Наградата връчи председателят на Асоциация Българска книга Петя Господинова, която поздрави Александра Георгиева „за прекрасните неща, които прави за децата и дай Боже да имаме повече такива автори като нея".