Захари Карабашлиев е открил "нещо фрапиращо" в проекта на МОН за религиозното образование: Идеята съвсем не идва от автентична обич към българското

Публикуваме цялия му анализ без редакторска намеса:

Седнах и изчетох проекта на МОН за въвеждане програмата “религия" в училищата. Споделям няколко наблюдения:

При 5-7 клас се включват специализирани теологични понятия като "Триединство", "Боговдъхновеност", "Схизма", "Апостолска приемственост", вкл. "Обратна перспектива в иконата" – специализирани концепции от богословието, та чак и иконографията.

- Забелязвам оценъчен език — относно протестантството, относно всякаки “разколи" “секти" като "отделили се и променили учението", т.е. предполага се отклонение от единствено “правилното" учение.

- Тук е очевидна една определена православно-руска версия на християнските традиции, която дава сериозен културно-идеологически уклон в програмата. Маскирана е донякъде добре, но е там.

След внимателен преглед на цялата програма по "Религия" от 1-ви до 12-ти клас, трябва да посоча един изключително любопитен факт: богомилството напълно отсъства от програмата!

• Възниква в българските земи;

• Създава уникална теологическа система;

• Оказва влияние върху духовната история на цяла Европа и световното християнство;

• И е незаобиколима част от българското културно наследство.

П.С.: Доколкото разбирам ще са необходими и между 2 500 и 5 000 нови учители.

Моето усещане е, че този проект за религиозно образование съвсем не идва от една автентична обич и интерес към българското, към родното. Той идва от другаде. И макар нещо да ме кара да мисля, че натискът върху българската ни държавност и духовност е изключително силен, че “мачът вече е свирен", че учебниците вероятно са написани (дали не са и вече напечатани!?), аз съм длъжен да кажа какво мисля. В този си вид тази програма няма място в българските държавни училища. Това написа във Фейсбук профила си българският писател Захари Карабашлиев, след като от МОН публикуваха програмата на новия предмет "Добродетели и религии/етика".

За деца в 1 клас се предвижда изучаване на "Бог — извор на вярата", “Чудотворец" и т.н… идеи, които изискват някакво абстрактно мислене, а в тази възраст детето още развива това, то все още мисли в конкретика (доколкото си спомням от Пиаже.) "Молитвата като разговор с Бога" — това е метафизична концепция, която надхвърля мисленето на 7-годишните.

При 3-4 клас вече се минава към морално-богословските "Страх Божи", "Смирение", "Покаяние" – термини от аскетическата традиция, трудно разбираеми за деца. Както "Грях", “Покаяние", "Прошка" в религиозен контекст – сложни духовни концепции, изискващи определен тип мислене.

При 8-12 клас съставителите на учебника са се развихрили: "Апофатично и катафатично богопознание" (това са термини от академичното богословие, с които аз самия съм незапознат), “трихотомично разбиране на човека", “Исихазъм и обожение" – въобще концепции, изучавани в богословските факултети.

- Въпреки декларираната неконфесионалност (това всички наясно ли са какво е?!), програматa е “православно християнство". В нея децата изучават "християнските ценности като основа на европейската цивилизация". Къде остана античната философия? Общочовешките добродетели, за които говорят и Сократ и Платон и Аристотел, а по-късно Марк Аврелий, или пък Сенека? За Буда, дзен-будизъм и Конфуций да не говорим. И докато православното християнство се разглежда “отвътре", на всички останали религии се гледа като на екзотични практики. (Най-фрапиращата липса ще спомена най-накрая.)

- В програмата е очевидно влиянието на руската религиозно-философска традиция. Павел Флоренски е изрично споменат като основен ориентир в религиозната естетика. Неговата теургична (богодейна) концепция за изкуството е проблематична за светско образование, тъй като разглежда изкуството не като естетически, а като религиозен феномен. Мисля, че не се споменават изрично Николай Бердяев (когото аз като студент четях), но влиянието му се забелязва, концепциите за "творческата свобода" и "личността като образ Божи" отразяват неговото влияние, заедно с това на Соловьов, както и “метафизиката на сърцето"(!?) в програмата отразява идеите на Борис Вишеславцев, а и въобще широката "философия на сърцето"!? (На една крачка сме от “широката руска душа"!)

- Тук не видях нищо от толстоизма, ницшеанството, също Кант (а те също са дълбоко свързани всеки по свой начин с християнството). Дори Свети Франциск от Асизи и неговата грижа за бедните, за всяко живо същество, природата -- възгледи променили коренно западното християнство…

• възрастовата неадекватност, която разгледах по-горе. Тя въвежда абстрактни теологични понятия в несъобразена за учениците възраст.

• въпреки декларираната неутралност, програмата показва систематично предпочитание към православното християнство

• методологическа непоследователност - тя смесва описателен, исторически и теологичен подход, което я прави напълно объркваща

• идеологизация — основава се на руска религиозно-философска традиция.

Мисля, че програмата е по-скоро адаптиран и олекотен учебен план за православна семинария, понапудрен с малко повърхностна информация за други религии. Само колкото несръчно да наподобява някакъв предмет за светско образование. Но тази проекто-програма е несъвместима с принципите на светското образование и на практика нарушава конституционното разделение между църква и държава в образователната система.

Отсъствието на богомилството като българска религиозна традиция не е случайно. Високомерното подминаване на богомилството лишава учениците от възможността да научат повече за тази важна страна от българската културна идентичност, да осмислят българския принос към европейската религиозна история.