Захари Карабашлиев: Патриотизмът не е да се облечеш в носия, а нещо много по-дълбоко

"Нашите патриоти, с които се гордеем от Възраждането, не са ходили сутрин, обед и вечер с народна носия. Няма нищо лошо в народните носии, но това не означава родолюбие, това е имитация".

Според писателя самостоятелно мислещи директори и учители могат да бъдат заразяващи и да допринесат за създаването на по-критично и отговорно поколение.

"Там, където виждам самостоятелно мислещи директори, без значение от политическа партия, виждам същите учители, същите деца. Това е заразяващо!“

Захари Карабашлиев – писател, драматург и главен редактор на издателство "Сиела" – сподели пред БНР своите възгледи за значими теми като образованието, родолюбието и политическата реалност.

Разговорът започна с обсъждането на новината за идеята за въвеждането на иновативен предмет по родолюбие в българските училища в чужбина, а на последващ етап и в страната, съобщена от служебния министър на образованието Галин Цоков на форум, посветен на програма на министерството, наречена "Неразказаните истории на българите".

Захари Карабашлиев сподели впечатленията си от своите посещения в училища в по-малки и средно големи градове като Карнобат, Габрово и Севлиево. Той подчерта, че в тези училища често се забелязва висока академична подготвеност, отлични директори и преподаватели, както и будни ученици. За него патриотизмът вече е интегрална част от образованието в тези училища и не се нуждае от формално подчертаване.

Карабашлиев отбеляза, че е важно патриотизмът да бъде разбран и преподаван в контекста на предмети като история, литература и география. Той настоява, че родолюбието не трябва да се свежда до символични жестове като носене на народни носии и изпълнение на традиционни танци. "Не е достатъчно да облечеш деца в народни носии, да ги накараш да играят хора и ръченици и да им кажеш – ето това е родолюбие", коментира той. Според него, тези действия често създават повърхностна представа за патриотизма, който трябва да бъде нещо по-дълбоко и съзнателно – част от възпитанието и мисловната подготовка на младите хора.

Захари Карабашлиев обърна внимание и на по-сериозни проблеми, свързани с гражданското образование и обществото като цяло. Според него липсата на гражданско образование и идеята за цивилизован дебат създават среда, в която думи и обещания се превръщат само в предизборна реторика. "Ако думите са само думи и от тях не произлиза политическо действие, те си остават думи", каза той.

В контекста на политическата реалност в страната, Карабашлиев посочи, че в България местното самоуправление често остава в периферията, въпреки че в други страни то играе ключова роля в общественото развитие. „Авторитаризмът все още е всепроникващ в съзнанието на учители и директори, а оттам и ученици.“