Това обаче се променя с появата на „Shiny Happy People“ от албума Out of Time. Албумът бележи успех сред кртитиката, а постиженията на „Losing My Religion“ гарантират международна популярност и три награди „Грами“.
Но „Shiny Happy People“ излиза извън очакванията на феновете – песента е леко захаросана и оптимистична, с текстове, които много от традиционните почитатели на групата смятат за твърде детински.
Към началото на 90-те R.E.M. вече са една от най-успешните алт-рок групи в САЩ. Те едновременно печелят одобрението на критиката и успяват да добият комерсиална популярност.
След десетилетие турнета и колежански радио хитове, те успяват да се увтърдят като стадионна рок банда със сингли в топ 10. Нищо не изглежда в състояние да ги спре – нито напускането на независим лейбъл, нито промяната в стила, нито опитите за писане на поп песни.
В Out of Time R.E.M. експериментират с акустични инструменти, мандолина и кънтри влияния, а опитите им да се адаптират към поп звученето водят до албум, който звучи различно от предишните им творби. Песните „Radio Song“ и „Shiny Happy People“ често са критикувани, като първата е остаряла по-лошо, а втората остава най-спорната.
Основният проблем, според критиците, са текстовете – оптимистични, повърхностни и леко наивни, което е несъвместимо със стила на групата. Майкъл Стайп сам признава, че е искал да напише „закачлива поп песен за деца“, което, макар и успешно, не резонира с очакванията на традиционните фенове на R.E.M.
Въпреки това „Shiny Happy People“ остава важен хит, последният им сингъл в топ 10 и песен, която достигна най-масовата публика. R.E.M. почти никога не я изпълняваха на живо, но за феновете и за групата това е естествено – песента не определя кариерата им, но остава в историята им като последен масов хит, а не катастрофа.
)