Учени откриха неочаквана "визитна картичка" при котките

Учените са използвали методи за автоматично разпознаване на речта и записи от звуковия архив на музея в Берлин. Компютърът е анализирал акустичната структура на мъркането и се е опитал да определи коя точно котка издава звука.

Според съавтора на изследването Данило Русо, именно мъркането - обичайният фон на контакта между котенцето и майката през първите дни от живота, се е оказал неочаквано информативен: всяка котка е имала свой характерен ритъм и честотен спектър.

За да оценят влиянието на опитомяването, изследователите са сравнили мяукането на пет вида диви котки - от горски котки до гепарди и пуми.

Получените данни допринасят да се разбере по-добре как опитомяването формира акустичните сигнали на животните, както и кои елементи от "езика" им остават устойчиви и кои се приспособяват към социалната среда, пише БТА.

Учени от Германия и Италия са открили, че мъркането на домашните котки е много по-надеждна "визитна картичка" от мяукането, пише сп. "Сайънтифик рипортс".

Авторите на изследването от Природонаучния музей в Берлин и Неаполитанския университет "Федерико II" са установили, че именно ритмичното нискочестотно мъркане запазва индивидуалните особености на животното, докато мяукането се променя значително в зависимост от ситуацията.

Домашните котки са показали значително по-голяма вариативност, което според авторите показва адаптация към съжителството с човека. Различните битови сценарии, реакциите на стопаните и сложността на социалните взаимодействия са допринесли за селекцията на животни, способни да променят интонацията и структурата на своите звуци.

Резултатите от изследването показват двойствената природа на гласовото общуване на котките: мъркането служи като надежден маркер за индивидуалност и помага на животните да се разпознават при спокойни контакти, докато мяукането е гъвкав инструмент, еволюирал специално за взаимодействие с хората.