Лидерите на Г-7 се събраха, за да обсъждат войни, ядрени програми, заплахите от Китай, Русия, Иран, световната икономика и бъдещето на международната сигурност. Президентът на САЩ закъсня, след което се появи, за да си пусне тъпата шега: „Аз съм шефът тук“.
И почти едновременно с това отправи и друго едно послание. Ако Иран не приемели предложеното споразумение, Съединените щати отново щели да „пускат бомби на главите им“.
Днес… бойци в клетка. И един от тях крещи, че Мишел Обама била мъж, а Тръмп се лендзи като недоварена тиква.
___________________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.
Човек не би могъл да подмине подобна реплика с усмивка. Всеки политик понякога прави шеги, но при Доналд Тръмп проблемът е, че тази реплика се вписва в една все по-дълга поредица от сцени, които започват да изглеждат като епизоди от риалити шоу, а не като поведение на държавник, ръководещ най-могъщата държава на планетата.
Да не говорим, че поведението му започва да става все по-отвързано от реалността. Онова поведение – „сериозното“, не шегите.
Публично разкритикува израелските действия срещу „Хизбула“ в Ливан, защото според него не било необходимо да бъде разрушавана цяла жилищна сграда, за да бъдат ликвидирани отделни бойци. Това е напълно разумна позиция, чак изненадващо хуманна, имайки предвид източника.
Та коя точно от двете е истинската позиция? Не трябва да се бомбардират жилищни сгради, за да бъдат убити отделни бойци? Или ще пускаме бомби върху цели държави, ако не ни харесва резултатът от преговорите?
Трудно е човек да разбере. Още по-трудно е и на съюзниците на Америка да разберат каква точно е официалната позиция на Вашингтон.
Но може би най-притеснителното е друго… че това вече не изненадва никого. Хората свикват с противоречията и „импровизациите“. Свикнаха с това президентът на САЩ да говори едно сутринта и нещо съвсем различно следобед.
А свикването с хаоса е опасно, защото, ако не среща съпротива, онзи може да достигне немислими нива на идиокрацията. Немислими!
Сякаш за да илюстрира тази тенденция, Белият дом междувременно се превърна в декор за ММА събитие. Имаше и кросови мотори, после един от ММА-ците се изпъчи да кресне, че „Мишел Обама е мъж“ – ей така, от нищото, за да направи кефа на Тръмп.
Белият дом досега поне не беше спортна арена, нито пък декор за политическо-гладиаторски спектакли, нито са политическо-пор**графски такива. Досега. Тръмп обаче реши да вкара в пълна сила древноримското правило „хляб и зрелища“. Очаквам скоро да вкара и Мария Антоанетовото: като няма хляб, да ядат пасти! А после дали ще свърши като Нерон или като Мария Антоанета… ще видим.
Само да напомним що за място и за символ е Белият дом… така де, БЕШЕ.
Място, от което са управлявали Рузвелт, Айзенхауер, Джон Кенеди. Оттам са взимани решения по време на Кубинската криза. Оттам са ръководени операции по време на Втората световна, на Студената война. Оттам са отправяни обръщения към света в моменти, когато съдбата на милиони хора е зависела от всяка дума.
И човек започва да се пита това някаква пародия, написана от сценарист, решил да провери колко абсурд може да понесе реалността ли е…
И всичко това не се случва изолирано, а е част от по-голяма картина. Америка постепенно започва да изглежда като държава, в която шоуто измества управлението и (по-лошото, по-страшното!) където провокацията носи повече политически дивиденти от компетентността. Където един абсурден медиен спектакъл може да засенчи реални въпроси като инфлацията, външната политика, държавния дълг или националната сигурност.
Добре, окей, да – Доналд Тръмп не е причината за всички проблеми на Америка, нито е първият президент, който използва медиите умело, но определено е първият, който успява да превърне самото президентство в постоянно телевизионно представление на абсурда. Наследството му е страшното в случая! След него ще има още много абсурди, защото обществото свикна с хаоса, даже го изисква – за забава. Вече всяка ТВ или Инстаграм „звезда“ си мисли, че може да стане президент, дори и да не може да чете или пише. А хората ще прегърнат идеята, че шоу да има.
Идиокрация. Всичко е спектакъл, сцена, всичко е рейтинг. Дори когато става дума за война(!). Дори когато става дума за международни кризи. Дори когато става дума за отношения между ядрени сили.
Само че реалността е едно много упорито нещо – не изчезва, когато камерите се изключат и не се интересува от рейтинги. Тя си остава: инфлацията, цените на петрола, разхайтената олигархия, която превзе и САЩ, разделението, къкрещата гражданска война (или най-малкото насилието между хората). Ама като става дума за най-могъщата държава в света, тази сметка обикновено не я плаща само Америка; плаща я целият свят. Видяхте какво стана с иранската война и цените в кварталния ви магазин – на хиляди километри и от Иран, и от САЩ.
И все по-малко хора изглеждат способни да различат риалити шоуто от управлението на държава. Да, в други държави също; в България например. Но „риалити“ частта от реалността на живота им все ги хваща неподготвени и ги ухапва отзад. Като да се довериш на чужди агенти, които да служат на путинската военна машина например, с което да ти докарат спиране на еврофондовете, после да ти натрупат държавен дълг, с който са платили заплатите на полицията, че да ги пази от протестите, а като свърши заемът, да ти бръкнат и в данъците, че да им напълниш хазната.
Ама пък как хубаво говореха преди изборите, а…!
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)