Музикантът пред когото дори Джон Ленън сваля шапка

Макар пред него да е стоял целия широк свят на изкуството, именно слушането на песни като „Whole Lotta Shakin’ Goin’ On“ запалва искрата, която го кара да мечтае да не работи нито ден през живота си – освен ако това не е свързано с музика.

В ранните им записи, например, се усеща болката на The Everly Brothers в хармониите между Ленън и Маккартни, в китарните рифове на Харисън се чува Карл Пъркинс, а Маккартни често „крещи“ като Литъл Ричард в изпълнения като „Long Tall Sally“.

Ленън безспорно превръща ранния рокендрол в изкуство, но влиянието на Чък Бери върху жанра е фундаментално. Пресли променя културата, но когато говорим за самата музика, границата е ясна: преди Чък и след Чък.

С времето, обаче, влиянието на Пресли избледнява. Въпреки успешното му завръщане след армията, за Ленън той постепенно се превръща в носталгична фигура – точно от онези, които винаги е презирал. За него истинската музика означава развитие, пише Far Out Magazine.

Той публично признава: „Бери е с най-силното влияние на земята. Също и Бо Дидли, и Литъл Ричард. Няма нито една бяла група на света, в която да не се усеща тяхната музика. И това е всичко, което някога съм слушал. Единственият бял, когото слушах, беше Пресли в ранните му записи, а той изпълняваше черна музика".