Как Фил Колинс покори върха на американските класации с песен, която първоначално е отхвърлил

„Духът на Genesis бяха Тони, Майк и Питър“, споделя Колинс, като по този начин описва какво е било чувството да станеш част от група, която вече има определени автори на песни.

„Ако тези лични неща не ми се бяха случили по онова време, вероятно никога нямаше да направя албум, а ако все пак бях направил, той сигурно щеше да е нещо в стил джаз-рок", допълва артистът.

Когато обсъжда защо песента първоначално не е попаднала в „Face Value“, предвид че разводът му е бил толкова доминиращ фактор в живота му, Колинс признава, че е смятал, че в албума вече има твърде много песни като „Against All Odds“.

Фил Колинс се оказва същинско откритие за Genesis. С присъединяването си той вдъхва нов живот на вече утвърденото партньорство в писането на песни, като им помага да открият свежи форми и нови музикални хоризонти. Неговата енергия и творческа визия постепенно променят звученето на групата, вплитайки индивидуалния му талант в общата структура по начин, който прави музиката им по-жива и експресивна.

„Тогава не се възприемах като автор на песни. Но имаше неща в Genesis, в които имах голямо влияние. Силата ми беше в аранжиментите“, добавя той. „Бях много запален по първия състав на Yes – този с китариста Питър Банкс. Спомням си как ги слушах и обожавах начина, по който взимаха чужди песни […] и правеха нещо различно с тях".

Да, Колинс е бил страхотен в аранжирането. Една песен е не просто думи и мелодия. Тя трябва да разказва някаква история. И, не, не е задължително да е буквална. Важното е всяка нота, всеки акорд и пауза да носят усещане за движение и развитие. И точно тук се проявява майсторството на Колинс. Без умението да се подреди внимателно структурата на парчето, музиката никога не би могла да поведе слушателя по този невидим.

Фил Колинс може и да е бил добър в това, но това не означава, че не е притежавал талант и в писането на песни. Сега, с поглед назад, знаем, че той е сътворил огромен брой изключителни песни. Когато се присъединява към Genesis, той обаче изобщо не е подозирал, че ще се превърне в до такава степен продуктивен автор, пише Far Out Magazine.

Единственият му реален опит в писането на песни преди групата е от години по-рано, когато създава „Lying, Crying, Dying“ - по думите му: „много наивна, но прочувствена балада“. Макар песента така и да не вижда бял свят, именно тя поставя началото на дълга поредица от забележителни композиции, с които Колинс по-късно ще спечели световната си слава.

Ако някога ви е било нужно доказателство, че Фил Колинс е продуктивен автор, достатъчно е да погледнете първия му номер едно хит в САЩ, тъй като той идва от солов проект, а не от работата му с Genesis. През 1982 г., докато преминава през развод, Колинс пише още по-прочувствени песни, отразяващи трудния период, в който се намира. Повечето от тях попадат в албума „Face Value“, който е приет сравнително добре, но не успява да оглави класациите.

Първоначално песента е оставена извън албума. „Тя беше написана по време на първия ми развод“, казва Колинс. „Първата ми съпруга и децата си бяха тръгнали и аз бях останал сам. Песента беше написана от личен опит, а не като песен от типа „какво би станало, ако“.