Проф. Даниел Вълчев за избора на главен прокурор: Избираме петима и хвърляме жребий

По думите му проблемът далеч не се изчерпва единствено с фигурата на главния прокурор:

На въпрос какво би отговорил, ако някой негов студент го попита за легитимността на изпълняващия функциите главен прокурор, той обясни:

От какво боледува системата, която носи справедливост?

За недоизказаните неща между поколенията в България, той каза:

„Вероятно има. Младите търсят примери, но получават съвети. Конфликтите между поколенията са неизбежни и се пренасят и на семейно, и на държавно ниво. Те са в основата на революциите и обществените промени“.

„Революциите премахват слабостта и установяват силата. Съвременният свят е по-сложен, защото либералната демокрация доминира, но идеята за права е хипертрофирала. Младите имат права, но забравят за задълженията“, допълни още той.

Проф. Даниел Вълчев, декан на юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с нова книга - „Седем дни в Парория“. В нея главния герой мечтае да създаде сценарий за собствен филм, но преди това – за сценария, който власт и общество пишат в момента в България, говори професорът в „120 минути“ по БТВ.

„Самата идея за каскадно контролиране е несъвършена от самото начало. Всичко тръгна преди няколко години с концепцията, че главният прокурор не трябва да бъде безконтролен. Но въпросът е не в това, а в правомощията на прокурорите в наказателния процес. Опасяваме се, че утре срещу всеки гражданин може да започне наказателно преследване, наложени могат да бъдат мерки като „задържане под стража“, както е с кмета на Варна, с неясни обвинения, което води до обществено опозоряване и възпрепятстване на професионалната дейност“, каза проф. Вълчев.

„Въпросът е в начина, по който мястото на прокуратурата е уредено в наказателния процес. Прокурорите трябва да имат достатъчно правомощия, но е необходим и адекватен контрол. Проблемът е стар, още от времето на г-н Велчев, после при г-н Цацаров и продължава при следващите главни прокурори“.

„По-важният въпрос е мястото на прокуратурата в процеса – тя е страна, която спори с защитата, а съдът е този, който стои отгоре. На второ място, ние спокойно можем с неконституционна промяна да намалим, например, мандата на главния прокурор, да го направим ротационен, или каквото

„Ще отговоря така ,трябва да правим разграничение между легитимност и валидност. Валидността е възможността на правна норма да обвързва адресатите си. Легитимността е въпросът дали нещо е оправдано нещо – например, легитимни, оправдани ли са нашите очаквания. В случая легитимността е различна тема. За мен няма съмнение, че срокът, за който може да бъде избран един временно изпълняващ длъжността главен прокурор е изтекъл, но от друга страна, има ясно решение на КС за друг орган – че не е възможно да се прекъсне континуитета на държавата“.

„Големият въпрос опира до Висшия съдебен съвет и докато този орган не бъде с подновен състав, според мен нищо кой знае какво не бива да се очаква. Тук е заровено кучето, а дали въобще да има контрол върху главния прокурор, най-сигурното, което са измислили демократичните практики, това са къси мандати, ротация и жребий – това означава избираме петима и всяка година има нов, хвърляме жребий кой от тях да бъде. Хайде да видим кой ще овладее прокуратурата“, каза проф. Даниел Вълчев. Една от основните сюжетни линии в книгата на проф. Вълчев е конфликтът между баща и син.