Лада Паунова: Ще бъде назначен нов адхок прокурор, ако има неприключили разследвания срещу главния прокурор

Оказва се – в механизма за разследване има и празноти.

През тези две години обвинение срещу главния прокурор не е повдигнато.

Практиката показва, че има дефицити.

Даниела Талева е първият съдия, който стана прокурор, разследващ главния прокурор или неговите заместници. В началото, преди две години тя обяви, че иска само компютър и кабинет, така че да не се засичат с и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.

"Очаквам поне кабинет с компютър да има осигурен, където да седна да работя. Нямам никакви претенции. Просто считам, че най-добре би било, както за адхок прокурора, така и за потенциалния изпълняващ функциите главен прокурор, който ще бъде обект на разследване, да нямаме близки допирни точки", каза Талева.

Две години по-късно официална информация от кабинета на Талева по какво е работила няма. Според информация от различни източници тя е разгледала множество преписки по получени сигнали. Знае се, че са били образувани само две наказателни производства, които впоследствие са били прекратени.

В интервю пред „24 часа” Талева разказва, че е разпитала абсолютно всички магистрати, посещавали ресторант „Осемте джуджета”. Установила, че няколко пъти Сарафов е бил в заведението, но нямало очевидци, които да са го виждали насаме с бившия му колега Петьо Петров - Еврото.

Равносметката за това колко работи механизмът за разследване на главния прокурор правим със заместник-председателя на ВКС Лада Паунова. Тя е човекът, който получава сигналите и ако има данни за престъпление, ги препраща на Талева. През периода от въвеждане на механизма до настоящия момент във ВКС са постъпили общо 108 уведомления за извършени престъпления от главен прокурор или негов заместник, като са образувани 73 преписки.

Защо са по-малко преписките? Защото съм обединявала няколко сигнала в една преписка, ако са от едно и също лице или касаят едно и също деяние. От тези общо 73 преписки – 43 са изпратени на СГП и 29 на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Оттам нататък, какво се случва по тези преписки, нито ръководителят на НК на ВКС в мое лице, нито Наказателна колегия има информация, тъй като законът не предвижда каквото и да е уведомяване или отчетност за това какво се случва с преписките, които са изпратени на т.нар. ад хок прокурор", обясни Паунова пред Нова телевизия.

"Законовият регламент би следвало да предвиди някаква отчетност на ад хок прокурора, ако не постоянно през времето, в което упражнява дейността си, то поне с приключване на мандата, да стане ясно по колко преписки е работил, какви са резултатите от тях. Другата хипотеза, при която актове, постановени от ад хок прокурора, подлежат на контрол – е когато той прекрати наказателно производство. Това също подлежи на съдебен контрол. При прекратяване на досъдебно производство случаите на чл. 243а от НПК, неслучайно го цитирам - да бъде назначен контролиращ прокурор. Защо цитирах този текст? Защото такъв текст в НПК няма. Няма го още от момента на приемането на механизма", подчерта заместник-председателят на Върховния касационен съд.

"Голяма част от сигналите, включително и на пръв поглед не съдържат данни за престъпление, извършено от главния прокурор. Защото например осъдено лице ми пише, че е осъдено несправедливо и вини затова главния прокурор. Има и сериозни сигнали. В началото бяха изпратени материали от вече образувано досъдебно производство. Имаше и други по-сериозни сигнали, свързани с имотното състояние на и.ф. главния прокурор или пък конкретни действия. За Петьо Еврото и Нотариуса имаше по-сериозни фактически данни, но как са разследвани и събирани доказателства, няма как да кажа. Имало е и годни за преследване сигнали", коментира магистратът.

Сега - ако има висящи разследвания срещу главния прокурор или негов заместник, чак тогава ще се търси съдия, който да стане прокурор и да разследва. "Правомощията на ад хок прокурора могат да бъдат упражнявани максимално в двегодишен срок, което означава, че действително няма друг път освен ПК на ВСС да освободи Талева от заеманата позиция и съответно Съдийската колегия да я назначи като съдия в СГС. Следва назначаване на нов прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, но това ще стане в случай, че има неприключили производства срещу главния. Ако има такива, тогава ще се пристъпи към избор на нов ад хок прокурор - измежду съдии. Вече сме предприели процедура по изискване от съдилищата на съгласие от съдиите, отговарящи на условията да бъдат включени в списъка на възможните кандидати за разследване на главния прокурор", отбеляза Паунова.

"Те са по отношение осигуряване на институционалната независимост на разследващия прокурор, защото когато бъде избран и назначен за прокурор във ВКП, съответният съдия на практика става част от системата на прокуратурата. Неслучайно, още когато сегашният разследващ прокурор встъпи в длъжност, се опитахме да обясним на ВСС - за чисто фактическото осигуряване на помещения за работа, информационна система за служители. Т.е. Талева седи на един етаж със Сарафов, това е етажът на прокуратурата. Няма как тя да бъде на друго място, но не е само това. Тя, като част от прокуратурата – подава молба за отпуск до съответния заместник главен прокурор", поясни още магистратът.

Имаме ли главен прокурор след 21 юли? Според Наказателната колегия на ВКС – не. По-късно прокуратурата отвърна. В позицията от държавното обвинение казаха, че ръководството на ВКС преследва единствено политически цели – жалък опит за дискредитиране на прокуратурата.

"Дали и.ф. главен прокурор понастоящем е активно легитимиран да иска възобновяване на наказателни дела? Отговорът е отрицателен. В тази насока вече има три съдебни акта, две разпореждания и едно решение на ВКС, с които се приема, че в рамките на НПК, сега действащият и.ф. главен прокурор не е активно легитимиран да подава искане за възобновяване", посочи тя. Паунова е категорична - поне в две разпореждания изрично се е произнесла по въпроса, като е обяснила, че механизмът за разследване на главния прокурор не е свързан единствено и само с институционалното място, а с фактическото отношение.

"Фактическият и.ф. на главен прокурор също толкова може да попречи на разследването, както и титулярният главен прокурор. Всъщност и в този смисъл са и направените промени, които са в резултат от решението на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България”. В него се казва, че трябва да се осигури независим механизъм, такъв, че и.ф. главен прокурор или действащият да не може да пречи на разследването спрямо него. Не мога кажа какво ще предприеме следващият ад хок прокурор, но в крайна сметка отказите му ще подлежат на съдебен контрол. Този механизъм е необходим. По-скоро не е много добър, но може да се усъвършенства така, че да постигне целите си", подчерта Паунова.