Румен Радев (АИКБ): Бързаме с промени, но рискуваме проблеми с методологията

След напрежението в Тристранката и острия сблъсък около бюджета, доходите и растящите цени бизнесът вече говори открито за "формален диалог", с предупреждението, че държавата взима решения предварително и чак след това кани останалите на разговор.

Той посочи, че на срещата са били казани "добри неща".

По думите му има още много работа за вършене.

"Би било коректно да има разпределение на ценовите надценки по цялата верига - производител, преработвател, доставчик", категоричен бе той.

"Днес беше първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество в този си формат. Не са лесни разговорите по текстовете за измененията в двата закона - за защита на потребителите и за защита на конкуренцията. Струва си да се отбележи, че този път имаме разглеждане в НСТС на текстове, по които могат да се правят изменения, да се слагат предложения между двете четения в Народното събрание, което е напредък", заяви председателят на АИКБ Румен Радев в студиото на "Денят ON AIR".

"Обърнах специално внимание на факта, че преди година работодателските организации щяха да са доста категорични в несъгласието си в така коментираните текстове. Тук имаме относително смислена цел и задача - тази задача не е да се смачкат и да се променят цените, а преди всичко да се изсветли процесът по образуване. И да стане по-смислено пропорционално разпределение на веригата на ценообразуване - от производител през преработвател до крайна реализация", допълни Радев в ефира на Bulgaria ON AIR.

"Въпросът не е еднолинеен - само да се промени нещо и да има нови правомощия. Дават се правомощия на КЗК, има претенции за налагане на санкции на недобросъвестни търговци, които не оповестяват в съответния регистър как при тях става ценообразуването. Това няма как да бъде изменено. Тя е регулаторен орган. Важно е, когато тръгнеш да санкционираш някого, той в хода на производството да има право на своята защита. Ако отправи запитване към Европейския съд и оттам се окаже, че има недобри практики, само ще си навлечем неприятности. Трябва по-просто да се поставят нещата с ясни формулировки", подчерта гостът.

"Едно от нашите притеснения е, че бързаме ударно да направим нещо, а същевременно залагаме методология, която впоследствие някой ще трябва да определя като икономическа категория чрез подзаконов нормативен акт. Разбираме, че проблемите се адресират върху големите търговски вериги, но има и други решения, с който да се преодолее този дефицит. Започнаха да разбират, че онзи праг от 10 млн. евро не е адекватен. На големи предприятия спрямо средни предприятия прагът е 50 млн. евро, и нека този, който е с оборот над 50 млн. евро да бъде обект на регулация", коментира председателят на АИКБ.

Попитан защо се допуска да има надценка от над 100%, Радев отговори: "Става въпрос за набор от много неща - реклама, алокация в самия обект, в щайгите кое как е подредено, при промоциите не е коректно доминиращата им част да бъде прехвърляна отново като натиск към производителя и към този, който е доставил тази продукция. Има доста неща, които могат да се променят".