"Прашните дяволи" на Марс разкриват бурни условия на повърхността на планетата

Наблюденията предоставят по-задълбочено разбиране за климата и времето на Червената планета, включително скорости на вятъра, по-високи от известните досега.

Изследователите са установили, че праховите вихри се образуват по-често в равнинните региони на север, но се срещат и в неравния терен на южните планински райони.

"Ветровете на Марс едва ли се усещат", казва ученият.

Учените знаят от десетилетия за съществуването на "прашни дяволи" на Червената планета. Новото изследване обаче предлага най най-систематичното им изучаване досега.

Направените в хода му открития могат да допринесат за по-точни модели на времето, климата и атмосферните условия на Марс.

Учените допълват, че чрез изучаването на тези вихри могат да разберат по-добре процесите, които протичат на марсианската повърхност.

Изследването може да помогне и при планирането на бъдещи мисии за изучаване на повърхността на Марс.

Резултатите могат да послужат и за прогнозиране дали марсоходите и спускаемите апарати ще се възползват от благоприятни ветрове, които отнасят праха, натрупан върху захранващите ги слънчеви панели, допълва изследователят.

Две десетилетия наблюдения от два орбитални космически апарата са позволили на учените да проследят така наречените "прашни дяволи", които редовно се завихрят по повърхността на Марс, съобщава БТА.

Авторите на изследването са използвали данни от космическите апарати "Марс експрес" и Trace Gas Orbiter (TGO) от мисията "ЕкзоМарс" на Европейската космическа агенция (ЕКА). Благодарение на тях учените са каталогизирали 1039 от тези явления, засичайки скорости на вятъра до около 158 километра в час във вихрите, които издигат прах в марсианската атмосфера.

Най-големият наблюдаван "прашен дявол" е бил с ширина около 580 метра, макар че средната ширина е била около 82 метра. Средната скорост на вятъра е била около 64 километра в час. Изследователите обаче отбелязват, че използваният от тях метод вероятно не е засякъл много по-бавни вихри.

Бикел обяснява, че изследването е измерило най-бързите ветрове на повърхността, регистрирани на Марс. Макар че тези скорости създават впечатление, че ветровете са силни, това всъщност не е така, тъй като марсианската атмосфера е много по-рядка в сравнение със земната.

Те са наблюдавани най-често през марсианското лято в късните сутрешни часове до ранния следобед, когато условията са особено благоприятни. Подобни вихри се срещат и на Земята в сухи и прашни места като пустините в американските щати Аризона и Невада, но са много по-редки, защото нашата планета е много по-влажна от Марс.