Кристин Лагард: Настоящият инфлационен шок изглежда по-слаб от този през през 2021–2022 г.

Инфлационният шок, пред който е изправена еврозоната (на фона на последствията от конфликта между САЩ и Иран и затварянето на Ормузкия проток), е твърде значителен, за да бъде пренебрегнат, но не е достатъчно силен, за да повиши дългосрочните инфлационни очаквания или да предизвика опасни вторични ефекти, заяви по време на изслушване в Комисията по икономически и финансови въпроси на Европейския парламент президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

По-рано този месец ЕЦБ повиши лихвените проценти, след като инфлацията надхвърли 3 процента. За май показателят се повиши до 3,2 на сто на годишна база и достигна най-високо ниво от септември 2023 г.

Това засили спекулациите на пазарите дали институцията ще предприеме ново увеличение на лихвите, за да ограничи ценовия натиск и да предотврати отклоняване на инфлационните очаквания от целевото равнище от 2 процента.

Лагард, която по-рано очерта три възможни сценария за реакция на паричната политика, заяви пред ресорната комисия в ЕП, че еврозоната в момента се намира във втория сценарий – временно и не прекалено устойчиво надвишаване на инфлационната цел, което изисква премерени корекции в политиката.

По думите на Лагард засега няма признаци за разколебаване на инфлационните очаквания или за възникване на вторични ефекти, които биха наложили по-силна реакция на паричната политика.

Президентът на ЕЦБ посочи, че настоящият инфлационен шок изглежда по-слаб от този през 2021–2022 г. (периодът, в който цените се повишаваха на фона на последствията от пандемията от COVID-19 и инвазията на Русия в Украйна и последвалия ръст на енергийните цени), когато институцията беше принудена да повишава лихвите с рекордни темпове. Според нея сегашната среда е различна заради по-силния пазар на труда, по-високите доходи.

Въпреки това Кристин Лагард предупреди, че институцията във Франкфурт на Майн не трябва да проявява самодоволство, тъй като процесът на формиране на заплатите може да бъде по-чувствителен към нови инфлационни шокове предвид скорошния опит на еврозоната с висока инфлация.

Повтаряйки прогнозата на институцията за икономиката, тя отбеляза, че инвестициите, особено в областта на изкуствения интелект, остават устойчиви, а домакинствата разполагат със сравнително стабилни финансови позиции, което осигурява известна защита за икономиката въпреки негативните последици от по-високите разходи за енергия.

„Перспективите остават несигурни, като съществуват възходящи рискове за инфлацията и низходящи рискове за икономическия растеж“, каза още пред евродепутатите Лагард.