Победа на демокрацията под обсада: Молдова избра Брюксел пред Москва

__________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Това не беше честна битка и въпреки това беше спечелена от проевропейската партия „Действие и солидарност“ (PAS). Молдова високо заяви позицията си. Молдовският народ го направи.

Изборите им не бяха просто момент за национален избор. Това беше геополитически избор. С много повече заложено на карта… бъдещето.

Когато PAS спечели МНОЗИНСТВО, посланието стана еднозначно: Молдова избра Брюксел пред Москва.

Интересно, че само преди (по-малко от) една седмица в European Pravda излезе един много интересен материал на Антон Филипов, който ни даде да разберем, че това никога не е било планирано да е честна битка на идеи и идеологии. От другата страна стои Москва, та едва ли има изненадани, че борбата е била нечестна.

Това беше битка между една малка демокрация и тежката машина на кремълското влияние. И макар Молдова да спечели този рунд, войната с натиска, пропагандата и саботажа е далеч от приключила.

Както обясни преди седмица Филипов, Москва е прекарала десетилетия в изграждане на влияние в Молдова. Олигарси с непрозрачни финанси, телевизионни канали, излъчващи руски „приказки“, политически партии, финансирани отвън – всичко това служи като лостове за отклоняване на Молдова от Европа.

Методите на Кремъл са толкова познати, колкото и разрушителни: разпространяване на дезинформация, нагнетяване на страхове около идентичност и език, насаждане на разделение между градски и селски избиратели, между столицата и откъсналия се регион Приднестровие.

Да ви звучи познато…?

Русия няма нужда да побеждава директно. Достатъчно е да сее съмнение и хаос, за да отслаби институциите на Молдова и да парализира европейските ѝ стремежи.

Отново: Да ви звучи познато…?

Изборите демонстрираха тези тактики в пълна сила. В навечерието на вота молдовските власти съобщиха за бомбени заплахи и кибератаки, целящи да всяват паника. Полицията арестува лица, обвинени в подготовка на безредици с руска подкрепа. Съобщава се за подготовки за масови безредици и насилие. Кремълска запазена марка.

В същото време Москва обвини Кишинев, че „лишавал от право на глас“ молдовците в Русия чрез ограничен брой секции. Скалъпено обвинение, изкусно замислено да представи Молдова като „недемократична“. Кремъл, както винаги, удобно премълчава собствените си машинации. Те си мислят, че са недоказуеми. Всъщност не… по-скоро не им пука, че някой ги е разкрил; на тях им е достатъчно да кажат: „не е верно това!“ Така им работи цялата „дипломация“ от десетилетия. Не им трябва да доказват каквото и да било. Просто отричат и все едно ти казват в лицето: какво ще ми направиш? А! Аз съм сила, ще си лъжа и ще си мажа, а ти си налягай парцалите.

Дезинформация наводни социалните мрежи, усилена от ботове, движени от изкуствен интелект. Фалшиви истории за това как ЕС „колонизира“ Молдова или как войски на НАТО „се готвят да окупират“ страната се разпространиха широко, отеквайки същата параноя, която Русия използва в Украйна и на Балканите.

The Moscow Times пък съобщи, че руските служби са твърдели, че Брюксел планира да използва войски на НАТО, за да извърши преврат в Кишинев.

На този фон победата на PAS е още по-забележителна. Молдовските избиратели пренебрегнаха страха и манипулациите, за да одобрят европейския път.

Защо това има значение и ОТВЪД Кишинев ли? Какво ни бърка нас? Ами Молдова е повече от една малка държава в периферията на ЕС. Тя е тест. Тя е казус. Ако Молдова може да устои на кремълската хибридна война, това показва, че демократичната устойчивост все още е възможна дори под безмилостен натиск. Ако се провали, сигналът към Украйна и всяка страна на източния фланг на ЕС е зловещ: Русия все още решава съдбата ви. Но не се провали…

Интересът на Москва към Молдова е стратегически. Дестабилизираната Молдова подкопава западната граница на Украйна и усложнява плановете на НАТО. И това – точно в съседство на ЕС. Всяка година, в която Молдова се колебае или отстъпва, е още една година, която Русия печели в имперските си амбиции.

…

1. Пари: заеми, сенчести дарения, финансови спасителни линии, които създават зависимост (руският заем на Льо Пен във Франция намира огледало в подобни структури в Молдова).

2. Идеология: насърчаване на национализъм, фалшив традиционализъм и антизападни наративи, които резонират с популистките лидери на местна почва.

3. Страх и компромат: компроматът не винаги трябва да е доказан; подозрението за мръсотия е достатъчно, за да държи политическите фигури в линия.

Както отбелязва European Pravda, това не е приятелство. Това е контрол. За Москва няма значение кой ТОЧНО управлява Молдова, стига да може да бъде „сгъван“, забавян или разсейван от интеграцията с Европа.

Може би най-коварният лост е дезинформацията. Старото руско отроче дезинформацията. Подкрепяни от Русия медии в Молдова системно усилват кремълските „приказки“:

Че ЕС е декадентски и иска да заличи молдовската идентичност.

Че Украйна е корумпирана и недостойна за помощ.

Че НАТО е окупационна сила, чакаща на границата.

Че мигрантите ще „заменят“ молдовците, ако Кишинев прегърне Европа.

И пак: Да ви звучи познато…?

Естествено, че тези опорки не са местни изобретения. Те са част от същия инструментариум, използван в Германия чрез AfD, във Франция чрез Льо Пен, в Унгария чрез Орбан. Молдова е просто още една лаборатория, където Кремъл тества и усъвършенства формулата.

Мнозинството на PAS дава мандат за реформи и шанс за задълбочаване на интеграцията след като Кишинев завърши мониторинговия процес с Брюксел само дни по-рано. Но победата не означава безопасност.

Русия няма да прибере своите мрежи на влияние заради един вот. Напротив, очакват се още натиск: икономически саботаж, дезинформационни кампании, експлоатиране на енергийната зависимост на Молдова и усилия за разпалване на напрежение в Приднестровието.

Но то ВСЕКИ демократичен успех в Източна Европа е временен, ако самата Европа не застане твърдо срещу Кремъл и зад всяка своя страна.

Какво трябва да направи ЕС сега ли? Първо, да признае вота в Молдова не просто като символичен, а като стратегически. Статутът на кандидат трябва да се превърне в реална подкрепа: финансова помощ, енергийна устойчивост и защита от кибервойна.

Второ, Брюксел трябва да спре да бъде плах в назоваването на руската намеса. Твърде често дипломацията на ЕС се крие зад мъгляви фрази за „чуждо вмешателство“. Вмешателят си има име: Москва.

Трето, Европа трябва да защитава Молдова не само с пари, а и с информация. Противодействието на дезинформация не е цензура; това е защита на истината от оръжията на лъжата.

Да повторим: изборите в Молдова на 29 септември бяха повече от вътрешна победа. Те бяха сигнал, че дори малка, уязвима държава може да устои на натиска на Москва, КОГАТО ГРАЖДАНИТЕ Ѝ ИЗБЕРАТ КУРАЖА ПРЕД СТРАХА. Но това беше и предупреждение: мрежите на Кремъл са живи, усъвършенствани и решени.

Сега задачата пада върху Европа. Ако победата на Молдова остане неподкрепена, тя рискува да се окаже пирова победа. Но ако Европа я възприеме като фронтова победа в по-широка борба, тогава изборът на Молдова може да се превърне в повратна точка; в доказателство, че хватката на Путин не е непоклатима.

Засега демокрацията в Молдова живее, за да се бори още един ден. Дали ще процъфтява, ще зависи не само от Кишинев, но и от Брюксел (а и от Вашингтон, и всяка столица, която твърди, че защитава свободата).