90-те години. Животът между два режима. Старият, който си отива, и новият, който си проправя път хаотично. С идването на демокрацията България престава да бъде само транзитен коридор за наркотиците. За първи път те влизат тук, за да останат.
90-те години. Животът между два режима. Старият, който си отива, и новият, който си проправя път хаотично. С идването на демокрацията България престава да бъде само транзитен коридор за наркотиците. За първи път те влизат тук, за да останат.
Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията от 2003-та, хероиновата епидемия от края на 90-те е пряко свързвана с възхода на организираната престъпност след Прехода.
През 90-те улицата изглежда по-силна от институциите. За стотици хиляди млади хора кварталната среда е свързана с огромни рискове от развиване на зависимости.
"Не желая да героизираме онова време, защото няма нищо героично в него", заяви Калоян Стоянов в предаването "120 минути" по БТВ.
"Ние всички сме участници в един процес. Бяхме излъгани с този мит — с тази „дъвка“, която ни пробутах - "пазарна икономика", допълни той.
По думите му са били използвани хората от улицата като инструмент, за да всяват страх и да изпълняват поръчки.
"Имаше "сиви кардинали“, които мислеха, че управляват, но и те самите бяха подлъгани", коментира Калоян Стоянов.
Относно случая в Благоевград, при който две деца паднаха от блок и едното от тях загина, треньорът по бокс заяви:
"Но каквото и да си говорим, всичко това е симптоматика. Никой не лекува симптомите — лекува се болестта", допълни той.
По думите му тогава никой не е знаел какви ще бъдат последствията в дългосрочен план.
Още в средата на 90-те властите говорят за рязък ръст на зависимостите сред младите хора и особено на употребата на хероин. Въпреки че няма официална статистика, хиляди български семейства губят близки хора, които са убити от първата вълна на кафявата отрова.
През 2025 година Любен Дилов-син като главен редактор на "L'europeo" публикува един от последните големи разговори за онова време. Негов събеседник е Калоян Стоянов – човек, който не разказва историята като наблюдател, а като участник.
"Аз съм от едно поколение, което ще го нарека - загубеното поколение, на което държавата не предложи адекватно развитие и реализация и ние трябваше да търсим друга", казва той в интервю, публикувано в YOUTUBE - LEUROPEO 92: ЛИХВИТЕ НА ДЯВОЛА.
Какво се случи с поколението тогава и какви са опасностите пред поколението днес? Треньорът по бокс - Калоян Стоянов, и неговото изкупление. И желанието му да помага на младите, да избегнат грешките, през които самият той преминава през годините.
"Ние сме били толкова малки и все още сме толкова малки, че това са процеси, командвани отвън — много далеч от пределите на България. Всичко това ни беше зададено отвън. Излъгаха нашите олигарси, излъгаха нашето ръководство, висшите ешелони на БСП. Те от своя страна излъгаха своите поддръжници и нас, и се стигна до това, до което се стигна. Ние не усетихме как бяхме употребени. Действителността беше друга. Беше толкова хубаво, че никой не искаше това да свършва - един „розов облак“, в който всеки правеше каквото си искаше, имаше пари навсякъде, нямаше държава — държавата беше абдикирала", посочи той.
"За да се развие зависимост, първото и най-важно условие е да има достъпност до наркотиците, до психоактивните вещества — хероин, кокаин, марихуана, алкохол, хазарт. Трябва да ги има в изобилие, навсякъде. Тогава го имаше, сега пак ги има. Тогава държавата беше абдикирала. Ако има воля в държавата, това може да бъде прекратено по един или друг начин — чрез по-сериозно преследване или директно елиминиране на хората, които се занимават с това".
)