Приложима ли е четиридневна работна седмица в България?

В последните години в Европа се дискутират различни идеи за намаляване на работната седмица от пет на четири дни.

В Гърция на обществено обсъждане е поставен законопроект, който предвижда по-гъвкави форми на работно време, както и възможност на родителите да работят 4 дни седмично по 10 часа на ден.

В Полша пилотно въведоха четиридневна работна седмица с цел служителите да отделят повече време за семействата си. Подобни инициативи има и в други европейски държави.

БТА събра мнения на работодатели и синдикати дали идеята за намаляване на работната седмица е приложима в България.

Според Кодекса на труда работната седмица у нас е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Проучване на Евростат от май тази година за продължителността на работната седмица показва, че на челните две места са Гърция и България, като у нас работните часове са 39, пояснява БТА.

Страната ни не е готова за това петдневната работна седмица да стане четиридневна, като се запази осемчасовият работен ден и възнагражденията, каза за БТА зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева. Населението ни застарява, работещите хора стават все по-малко и ако те работят по-малко часове, ще произвеждат по-малко продукция, аргументира се експертът. Нямаме достатъчно високо ниво на заместване на ръчния труд чрез дигитализация и автоматизация, за да може хората да разполагат с повече свободно време, обясни тя.

От тази седмица в Гърция се коментира законопроект, според който 40-часовата работна седмица ще се запази, но вместо пет дни по осем часа, гръцките граждани биха работили по 10 часа, по четири дни в седмицата, обясни тя. Това би запазило трудовия и осигурителния стаж, както и възнагражденията, подчерта експертът. Според нея обаче това също не е приложимо в България, защото предполага да се работи дълги часове при един работодател, а у нас има ограничение за това колко часа труд може да се полагат в рамките на деня, обясни Минчева. Тя добави, че това може да се случи само за отделни предприятия, но с редица ограничения, свързани с типа на предприятието, колко подписани трудови договора има служителят, как се плаща извънредният труд и други. Минчева посочи, че подобно изменение на работната седмица може да се случи само със законодателни промени.

Идеята за четиридневна работна седмица с осемчасов работен ден би намалила с 20% производителността на стоки и услуги, а срещу това стоят 20% разходи за работодателите, каза за БТА зам.-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Кирил Бошев. Това би довело до спад в икономическата активност, съкращаване на работни места и намаляване на приходите в бюджета. Такива идеи не могат да работят при отворена икономика като българската, където битката е за всеки работник, работно място и произведен лев продукция, смята Бошев.

Производителността на труда в България е далеч под средното ниво на тази в Европа, която е далеч под средното ниво на тази в Америка или Китай, допълни той. По думите му българската икономика не може да се сравнява с тази на други страни и има своите особености.

По отношение на гръцката идея за четиридневна работна седмица, но с 10-часов работен ден, Бошев посочи, че „хората не са роботи“. Според него работниците и служителите не биха били продуктивни в последните часове на деня, което ще намали производителността и мотивацията и също ще рефлектира негативно. Това е и намеса в свободното договаряне на отношенията на работник –работодател, което е стълбът на пазарната икономика, посочи още Бошев.

За да се измени работната седмица, трябва да има диалог с работниците и служителите, каза конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Александър Загоров. Промяната на работната седмица би означавала работодателите да преорганизират работното време и начина, по който се отчитат за него, което би им създало трудности, добави той.

Загоров посочи, че у нас форма на нетрадиционна работна седмица съществува в някои от по-нестандартните сектори, като например ИТ секторът. Има и разрешение от правилника за вътрешния трудов ред, според което в някои фирми понякога петък може да бъде взет като „личен ден“, добави той. Загоров отбеляза, че работата от разстояние е друга форма да се откъснеш от работното място.

Споразумение би могло да се постигне чрез колективния трудов договор. Работниците, служителите и синдикатите могат да предложат на работодателите четиридневна работна седмица, допълни Загоров. Според него в България не се наблюдава търсене на четиридневна работна седмица от страна на работниците.

Има примери на български фирми, които вече експериментират с четиридневна седмица, при условие че заплащането на служителите остава непроменено, каза за БТА вицепрезидентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Тодор Капитанов. Дали подобен модел е приложим, зависи най-вече от естеството на работата, смята той. В сфери като търговия на дребно, здравеопазване или транспорт моделът е по-трудноприложим, допълни Капитанов.

Предизвикателствата пред четиридневната работна седмица са повече пазарни, отколкото юридически, каза той. Кодексът на труда допуска гъвкави решения при съгласие между работодател и служител, но по-сериозният проблем е недостигът на кадри, обясни той. Според него в България служителите често изпълняват две или повече функции на работното си място, затова работодателите са по-предпазливи, защото трудно си представят как ще намалят работните дни, при положение че и сега трудно покриват нуждите на бизнеса с наличния персонал. В някои сектори организационните трудности могат да се окажат непреодолими, особено когато е необходима непрекъсната дейност, смята още той.

Заплащането е ключовият фактор в дискусията, отбеляза Капитанов. Ако се запазят възнагражденията, това се възприема като стимул за по-висока ефективност, но ако работодателите опитат да компенсират с намалени заплати, ефектът ще бъде обратен – работниците и служителите ще се чувстват ощетени, ползите за тях ще се изгубят и няма да подкрепят промяната.