Таванът на пенсиите, който сега е 3400 лв., е мираж дори за депутати и министри. Точно тези, които през годините няколко пъти сменяха правилата така, че все по-малко хора да могат да го минат. Това се отнася за сегашните и бъдещите управляващи, на които им предстои пенсиониране. Причината е, че не могат да ползват трите златни години, а само доходът след 2000 г.
В момента в Народното събрание пенсия и заплата от държавата получават осем депутати.
В момента, за да получи право на пенсия един мъж, трябва да е навършил 64 години и 8 месеца, а една жена 62 години и 4 месеца. Освен това се иска и осигурителен стаж - 36 г. и 8 месеца за жените и 39 г. и 8 месеца за мъжете.
В момента 10 души не са ограничени от тавана и получават толкова, колкото заслужават, показва справка в онлайн системата на Националния осигурителен институт (НОИ). Средната им пенсия е 4450,46 лв.
През миналата година те са били 7 души.
Жените, които през миналата година са получавали пенсия с максимален размер, са били само 762. За да стигнат до него обаче те са отложили пенсионирането си със средно 4 години и 2 месеца и са продължили да работят.
Експертите до този момент са дали два варианта - първият е таванът напълно да отпадне. Вторият е всяка година той да се осъвременява от 1 юли по швейцарското правило.
Най-високата пенсия взима Рамадан Аталай от АПС, който през миналата година е декларирал 39 724 лв. Това означава, че средно на месец е получавал по 3310,33 лв., но през юли миналата година вероятно е успял да стигне и тавана. Той е ветеран в парламента и е на 68 г. Веднага след него е социалистът и шеф на икономическата комисия Петър Кънев. През миналата година той е декларирал 37 662 лв. от пенсия. Това означава, че средно на месец е вземал 3139,33 лв. Година по-рано пък е декларирал 33 267 лв.
Любомир Христов от ГЕРБ също е пенсионер. Доходите му по това перо през миналата година са били 34 764 лв. Това на месец прави средна пенсия от 2897 лв.
Бившите министри на вътрешните работи - Младен Маринов и Христо Терзийски, които сега са депутати от ГЕРБ, също не са стигнали тавана през миналата година. Те са млади пенсионери - Маринов е едва на 53, а колегата му Терзийски е на 56 г., но са натрупали нужния стаж като полицаи. През миналата година Маринов е декларирал 32 400 доходи от пенсия, или средно по 2700 лв. на месец. Терзийски пък е взел общо 28 479 лв., или по 2373,25 лв. Колегата им от ГЕРБ Бранимир Балачев пък е получил пенсии за 28 015 лв. общо за 2024-а. А Стефан Маринов - 23 670 лв., пише 24 часа.
Единствената дама с пенсия е Искра Михайлова от ДПС-НН, която е декларирала 25 200 лв., или по около 2100 лв. на месец.
Бившият министър на вътрешните работи Атанас Илков, също е пенсионер, и то от 2022 година, въпреки че бе начело на националната полиция до август миналата година. За 2024 г. той е декларирал от пенсии 35 хил. лв., което прави средно около 2900 лв. на месец. Всъщност единствените двама във властта , които са ощетени от наличието на таван, са министърът на отбраната Атанас Запрянов и заместникът му Радостин Илиев. И двамата са получавали по 40 800 лв. през миналата година, което е точно 3400 лв. Причината е, че те са пенсионирани генерали, които са имали право да посочат и три златни години отпреди 2000 г., върху които да им бъде изчислена пенсията. От 2022 година пенсиите се изчисляват само върху осигуровките, внесени от 2000 г. насам. А в този период е наложен максимален осигурителен доход и хората на високи заплати не могат да се осигуряват на реалните си доходи.
В момента например заплатата на депутатите е минимум 9935 лв., при това без добавките. Според парламентарния правилник те получават 15% върху нея за участие в редовна комисия, а всеки е член поне на една такава комисия. Ако са председатели или заместник-председатели на комисия, възнаграждението им се увеличава с още 35%.
Научна степен, примерно “доктор”, добавя други 10% върху основната заплата. Въпреки сериозните суми през годините има няколко причини депутатите да не вземат тавана. Депутатите, както и всеки друг гражданин обаче, могат да се осигуряват само за 4130 лв. Предишната година бе 3750 лв., а до първи април 2023 г. ограничението беше 3400 лв., а в предишните години и по-малко. А формулата за изчисляване на пенсиите е така направена, че отчита всъщност разликата между личния осигурителен доход и средния (върху средната заплата - бел. ред.), който за разлика от максималния постоянно расте. И дори при осигуряване на максимална сума цял живот, пенсия над 2800 лв. е непостижима.
“Депутатската мъка” се усилва и от това, че през последните години непрекъснатите избори им извадиха изчислението на почти пълна година в пенсията. Защото за кампания не им се плащаха осигуровки в продължение на 2 месеца. Това бе и една от причините в края на 2023 г. те да променят конституцията и да разпишат в нея, че мандатът на Народното събрание се прекратява с полагането на клетва от депутатите в новия парламент.
Военните и полицаите пък се пенсионират при навършени 54 години и 4 месеца и при 27 г. стаж, от които две трети (18 г.) трябва да са действително изслужени. Пет са важните поста в държавата, които гарантират пенсия без таван. Според Кодекса за социално осигуряване максималният размер не важи за лицата, които са били президент и вицепрезидент на България, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд. Двамата генерали - лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и президентът Румен Радев, отдавна имат нужния стаж и възраст за пенсия. И двамата не са се възползвали от това право, въпреки че то би им гарантирало далеч по-висока сума от тавана от 3400 лв. точно защото са били в силовите министерства, а и са продължили да работят на високи осигуровки. По закон хората, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при стандартните условия и продължават да работят, без да упражнят правото си, получават бонус за всяка година отложено пенсиониране. Той е, че т.нар. тежест на година стаж при изчисляване размера на пенсията е 4%.
Допълнително с края на мандата си през януари 2027 г. Румен Радев ще започне да получава специална президентска пенсия, която е равна на 60% от заплатата на актуалния държавен глава. Ако се изчисли към днешна дата, тази пенсия ще е в размер на 8922 лв. Толкова в момента вземат Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. Извън президента обаче постът премиер, шеф на НС или член на КС не гарантират минаването на тавана. Такъв пример е конституционната съдийка Надежда Джелепова-Рангелова. Тя през миналата година е декларирала 35 327 лв., което е около 2944 лв. месечно.
В момента в парламента има петима, които няма да бъдат ограничени - бившите премиери - Борисов и Николай Денков, а като председатели на Народното събрание- Наталия Киселова, Цвета Караянчева и Рая Назарян. Швейцарското правило, което вдигна пенсиите от 1 юли с 8,6%, всъщност удвои хората, ограничени от тавана. Така през май месец 3400 лв. са получавали 4735 души, а през август те вече са 8831.
През миналата година тавана получаваха общо 4616 пенсионери. Анализ на НОИ показа, че това са предимно лични пенсии, с “превърнат” стаж. Стажът се превръща за хора, работили първа и втора категория, но и за полицаи и военни. Това всъщност е причината средният зачетен стаж на пенсионерите с пенсия с таван да е 59 г. и 6 м, но само около 1/3 от него да е от трета категория. 48 пенсионери получават наследствена пенсия на максимален размер. Причината е, че наследствената пенсия може да е максимум 50% от тази на починалия, което означава, действителният ѝ размер е бил над 6800 лв. Профилът по възраст показва, че те са предимно между 70 и 79 г. Всеки четвърти с пенсия от 3400 лв. пък е работил в сектор сигурност.
Около 35,5% от всички на тавана са с действителен размер на пенсията до 3600 лв. Около 20% между над 3600 до 3800 лв. Пенсионерите с действителен размер на пенсията над 5000 лв. са под 8,5% от общия брой. Те имат много висок среден индивидуален коефициент - 6,87, но и много голяма продължителност на стажа, който се превръща в съотношения 1 към 3 г. - средно над 12 г. и 9 м. За пълното отпадане на тавана на пенсиите са необходими 5,2 млн. лв. месечно, показват данните на НОИ към юли. Това означава, че за цяла година са нужни едва 62,4 млн. лв. при дефицит от 12 млрд. лв.
В момента се прави пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система от представители на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите, както и на НОИ, НАП, Комисията за финансов надзор и Фискалния съвет. Те ще трябва да разгледат и казуса с наличието на максималната пенсия. В момента тя се определя по неясни критерии и волята на правителството и депутатите. От 1 октомври 2022 г. сумата е закована на 3400 лв. без обясними причини, защото е точно толкова. Не се спазва и правилото, разписано в Кодекса за социално осигуряване максималната пенсия да е 40% от максималния осигурителен доход.
,fit(1280:720))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)