Всички със заплата от 3000 лева ще се пенсионират с пенсия от само 1200 лева

Това означава, че всеки млад човек, който разчита единствено на държавната пенсия, рискува да живее с доходи под прага на бедността.

Днес средната пенсия у нас е около 928 лева, а минималната - малко над 600 лева.

С други думи, един млад българин, който печели 3000 лева днес, може да очаква държавна пенсия от малко над 1200 лева в най-добрия случай - и то след десетилетия инфлация, изчислява money.

Тук идва личната отговорност. В свят, в който класическите "дефинирани пенсии" (фирмени пенсионни схеми) почти изчезнаха, тежестта пада върху всеки от нас. Въпросът вече не е "Ще получавам ли пенсия?", а "Как ще изглежда моят живот след 65 г.?"

ЕС регулациите, надзорът и глобалните продукти, достъпни през брокери като Interactive Brokers или дори български банки, дават безпрецедентна сигурност.

И тук е провокацията: готови ли сте да оставите съдбата си изцяло в ръцете на НОИ и държавата? Или ще поемете контрол върху бъдещето си още днес?

Защото пенсионирането не е въпрос на възраст. То е въпрос на подготовка.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.

В България темата за пенсионирането често се върти около една единствена дума - "несигурност". Държавната система е в хроничен дефицит, демографията е против нас, а официалните прогнози на НОИ показват, че след 15-20 години съотношението работещи към пенсионери ще е едва около 1:1.

Нека направим един прост сценарий. Ако днес 30-годишен човек реши да заделя по 300 лева месечно във взаимни фондове или индексни ETF-и с историческа доходност около 7% годишно, до 65-годишна възраст той би натрупал около 850 000 лева. По правилото на 4% това означава теглене в размер на около 34 000 лева годишен доход или 2800 лева месечно - над два пъти повече от това, което се очаква да е средна пенсия. Това е силата на сложната лихва.

За съжаление, реалността у нас е различна. Според проучванията над 60% от българите нямат никакви дългосрочни спестявания. Голямата част от останалите държат парите си на депозит, където лихвите (под 2%) дори не покриват инфлацията. Ефектът е "тиха загуба" - след 20 години реалната стойност на спестяванията се изпарява.

Точно затова взаимните фондове, пенсионните фондове и индексните решения са не просто алтернатива, а необходимост. Разбира се, инвеститорът у нас е предпазлив - спомня си кризите от 90-те, фалита на банки и случая с КТБ. Но е време да приемем, че новата реалност е различна.

Интересното е, че българите имат и допълнителен шанс - задължителните допълнителни пенсионни фондове (втори стълб), които вече акумулират активи над 20 млрд. лева. Ако тези пари се управляват умно и хората добавят доброволни вноски (трети стълб), ефектът може да е огромен. Проблемът е, че почти никой не внася доброволно. А именно тук е "скритата възможност" - данъчните облекчения и ефектът на сложната лихва работят за тези, които мислят дългосрочно.

Да погледнем още една перспектива. В ЕС средната възраст на първа покупка на жилище е около 34 г., а в България - около 30 г. Това означава, че имотът остава основният актив, на който хората разчитат като "пенсия". Но тук се крие риск - недвижимостта е неликвидна, често обвързана с разходи за поддръжка и данъци, и в бъдеще може да няма толкова силен ръст на цените заради демографския спад.

Истината е, че ако искаме да постигнем спокойна старост, трябва да комбинираме различни източници - втори и трети стълб, взаимни фондове, ETF-и, дивидентни акции, а при възможност и недвижими имоти. Но най-важното е времето. Всеки лев, заделен на 25, е в пъти по-ценен от всеки лев, заделен на 45.