Сделка за заложници: как похитителят Лукашенко отвори магазин за свобода на дребно

__________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Не се преговаря за „затворници“, когато надзирателят обявява цена. Това е съвсем друго и се казва „заложническа криза“. Политическите затворници на Лукашенко не са затворници, а са заложници.

И според международното (и всяко друго) право и се третира като престъпление, а не като „сделка“.

Как наричате сделка, в която диктаторът е лишил от свободата им едни хора и след това търгува същата тази свобода срещу изгодни нему придобивки?

Това, ако не е заложническа криза – здраве му кажи! Само дето заложниците в случая са ХИЛЯДИ. Защото когато терористът е държавен глава, размахът е по-друг.

Това е моралното ядро на днешната история от Минск.

Според подробен преглед на публикации, базиран на репортаж на полското издание Rzeczpospolita, Александър Лукашенко води преговори с Вашингтон за освобождаването на „значителна част“ от около 1300 политически задържани (заложници) срещу облекчаване на санкциите, главно за авиокомпания Belavia и калиевия гигант Беларускалий.

Самият Лукашенко го формулира ужасяващо директно: „Такава е американската политика: сделка“. И дори се похвали с „броенето на глави“: „Те ми казаха 1200, 1300 или 1400… Аз казах: добре, защо да броим – ако искате, ще добавим към тези 1200 и ще изпратим 5000. Взимайте ги“.

След което твърди, че Тръмп му отговорил: „Не, нямаме нужда от толкова“.

Ако този обмен на реплики е станал както го описва, това е сценарий за филм на ужасите, представен като дипломация: автократ търгува с човешки животи на едро, а президент на САЩ избира по-малката кутия със заложници, че другите явно не му трябват – не му стоят добре в историята или просто няма значение за историята дали са 5000 или 1300. А другите 3700? Какво за тях? … те са пълнеж.

На 15 август Тръмп публично благодари на Лукашенко за освобождаването на 16 задържани и се похвали, че двамата обсъдили и евентуалното освобождаване на още 1300 души. Това е потвърдено е в собственото му изявление и от множество медии.

Дни по-късно Лукашенко охлади очакванията, заявявайки презрително, че Беларус „няма политически затворници“ – само „бандити“ – и заплаши да прекрати преговорите, ако САЩ разговарят с демократичната опозиция. Ще се върнем на това след малко. Но преди това:

Посланието към други диктатори е кристално ясно: правата са стока; всичко е за продан.

Да спрем с евфемизмите. Това не са осъдени престъпници в съдебна система. Това са заложници в схема за изнудване. Политически затворници в Беларус – хора, позволили си да имат различно мнение от това на путинската плешива марионетка, която се е обявила за пожизнен владетел през поредица от фалшиви избори и полицейско насилие.

Беларуската правозащитна група „Вясна“ поддържа актуален списък – около 1100–1300 души във всеки един момент – и документира непрекъснатия конвейер от арести след масовите протести през 2020 г.

Сред тях е и Нобеловият лауреат Алес Беляцки, излежаващ 10-годишна присъда.

Агенция AP съобщава за условията: жени, заплашвани, че ще им отнемат децата, отказ от медицинска помощ, журналисти, съдени при закрити врати, хора, буквално умиращи в килиите.

Откупът? Няма да го наричам „преговори“. Откупът? Лукашенко иска облекчаване на санкциите – най-вече за авиокомпанията Belavia, санкционирана след като режимът принуди самолет на Ryanair да кацне през 2021 г., за да отвлече журналиста Роман Протасевич. Също и за „Беларускалий“, основен паричен източник за режима.

ЕС забрани полетите на Belavia още тогава; съдилищата потвърдиха решението през 2024 г.

Сега искането е да се отмени всичко това и да се отвори отново кранчето за приходи – срещу освобождаване на заложниците. На политическите затворници.

Както написа Новая Газета Европа това лято, Минск организира малки, показни „освобождавания“, често синхронизирани с визити на американски представители, след което намеква, че може да има още, но срещу определена „цена“.

Колкото повече този модел се възнаграждава, толкова по-скъпа става свободата – за хората вътре в месомелачката и за принципите отвън. Американската страна твърди, че „постига резултати“. Може би. Шестнадесет души са у дома. Но прецедентът е катастрофален.

Ако Лукашенко може да превърне отвлечени граждани в санкционно облекчение, защо други да не започнат своята „заложническа дипломация“?

Иран? Фрашкан с политически затворници. Колко му е да започнат да освобождават на партиди срещу – да речем – нови отстъпки по преговорите за ядрената програма? Тръмп – бидейки Тръмп (домогващ се с малките си ръчички към все недостижимата Нобелова награда) – колко му е да направи някоя чутовна глупост и да им подари нова сделка, колкото да получи възможността да си пише заслуги за освобождаването на 30 политически от Иран; и да се натамани за снимка и интервю за FOX, в което с оранжевата си свита устичка да каканиже колко е велик и как заслужава всичките награди на света?

Москва? Колко му е да започнат да предлагат на Тръмп да освобождават политически затворници срещу „малката услуга“ от негова страна да понатисне малко Зеленски? Колко хубаво ще стои на първа страница на New York Post примерно – как договаря по телефона освобождаването на руски дисиденти.

Да се върнем към цитата на Лукашенко: „Такава е американската политика: сделка“. Ако Вашингтон покаже, че всичко – санкции, признание, легитимност – е транзакционно, очаквайте още транзакции.

И още арести, за да има какво да се продава на следващата „сделка“. Което ни връща към най-ужасяващата му реплика: „Ако искате, ще изпратим 5000“ .

Какво е това? Хипербола? Бизнес план? Посланието е ясно: ще арестуваме толкова, колкото е нужно, за да получим цената, която искаме. Всеки западен сигнал, че такава логика се възнаграждава, ще създаде още „стока“.

Да припомни пак и това: Лукашенко вече намекна, че масови освобождавания няма да има и заплашва да прекрати преговорите, АКО САЩ РАЗГОВАРЯТ С ОПОЗИЦИЯТА. Какво е това? Това е класически натиск за повишаване на цената.

Ако Белият дом продължи да играе по тези правила, няма само да плаща откуп, а ще субсидира фабриката, която произвежда заложници.