Ру Рейнолдс от Enter Shikari за подкрепата към Палестина: Не искам да гледам на групата ни като на безсмислено забавление

Той обясни и защо е жизненоважно за Enter Shikari да продължат да използват платформата си, за да говорят в подкрепа на Палестина.

По време на техен концерт на 23-ти август групата се зае и с каузата да повиши осведомеността за климатичните промени, сподели солидарността си с хората в Газа и погледна назад към дългата си история с фестивала.

— Нещо, което отекна сред много хора на този концерт, беше пламенната ти реч в подкрепа на Палестина. Защо беше важно за теб да го направиш?

Зад кулисите на фестивала Reading 2025 фронтменът на Enter Shikari - Ру Рейнолдс, разказа пред NME за плановете на групата за нов албум както и за инерцията, която набра таксата от 1 паунд към билетите в подкрепа на малките концертни зали.

— Честно казано, за нас е естествено да го правим. Израснахме в процъфтяваща местна хардкор пънк сцена и това беше нещото, което се правеше! Не ставаше въпрос само за местните групи; аз израснах, слушайки и Rage Against the Machine. Когато бях на 15, не разбирах тънкостите на това, за което говореше Зак (бел. ред.вокалистът на Rage Against the Machine - Зак де ла Роча). Този праведен гняв и възмущение, обаче, бяха много, много привлекателни. Исках и все още искам да съм част от това. Не да гледам на групата ни като на безсмислено забавление. Винаги има пространство забягство от реалността (escapism). Ние също се стремим да предложим това усещане, но в крайна сметка държим микрофон в ръка. В същото време виждаме, че по света се случват неща, които просто не бива да се случват.

— Вие също се присъединихте към имена като Pulp, Fontaines D.C. и IDLES в подписването на петицията, защитаваща правото на артистите на свобода на изразяване. Би ли казал, че използването на вашата платформа, за да говорите за това, в което вярвате, е в основата на Enter Shikari?

—Това е така от самото начало. На тези ранни концерти, на които ходехме, имаше всякакви групи, които се изказваха. Независимо дали ставаше въпрос за местна политика и борба срещу общината, която се опитваше да затвори младежки центрове, или за обсъждане на по-големи световни проблеми. Изглеждаше, че създаването на общност беше основното. Хората често казват: „Какъв е смисълът да правиш това или да ходиш на протест?“, но с връзките, които създаваш там, и колкото по-смел се чувстваш, толкова повече хора искат да се включат. Със ситуацията в Газа... мислиш си, че е станало възможно най-зле, а след това всеки ден става все по-зле и по-зле. Би било по-трудно да не кажеш нищо и да излезеш да свириш както обикновено. Да речем, че току-що си преглеждал предаван на живо геноцид, а сега си на сцената и си казваш: „Добре, нека създадем бягство от реалността, да бъдем щастливи и да се преструваме, че всичко е наред“ — това е когнитивен дисонанс. Не мога да функционирам в тези два свята поотделно; те трябва да се слеят по някакъв начин. Ако това създава леко неловък момент на сцената, няма значение. Поне си използвал платформата си за нещо смислено.

— Един от начините, по които инициирахте промяна, е предложената от вас такса към билетите, при която 1 паунд от всеки продаден билет се дарява в подкрепа на британската музикална сцена на местно ниво. Очаквахте ли това да се превърне в движение, което ще бъде последвано от имена като Coldplay, Katy Perry и Sam Fender?

— Не. За нас това дойде от разочарованието, че хората не опитваха нищо. Винаги се сблъсквахме с тази тухлена стена, когато искахме подкрепа за малките концертни зали. Идеите за промяна просто бяха отхвърляни. Но тъй като това беше наше турне, си казахме: „Е, трябва да направим нещо. Нека разрушим тази стена. Сега, се надявам да продължим в същия дух. В други страни финансирането на широкия спектър от изкуства е много по-добре организирано. Тук финансираме доста добре висшите изкуства, но всичко останало се пренебрегва. Хората често забравят, че основната цел на изкуството е да създава човешки връзки и общност. Няма значение къде се намираш в тази йерархия; то все пак служи на обществото по някакъв начин. Малките концертни зали бяха мястото, където натрупахме опит. Опитваме се от време на време да правим турнета, които посещават тези места, защото без тях нямаше да сме тук. Същото важи и за повечето други артисти.