Мъск с поредно грандиозно "прозрение": AI ще отнеме човешката емоционалност

Последното му "прозрение" е не по-малко грандиозно. Милиардерът заяви в социалната си мрежа "Х", че "AI очевидно ще унищожи с един замах човешката лимбична система", съобщава Futurism.

Лимбичната система е частта от мозъка, отговорна за емоциите. Тя е изградена от няколко структури на главния мозък и участва още в управлението на обонянието, поведението, паметта, съня и дори в регулацията на функции на вътрешните органи.

Няма да е пресилено да кажем, че именно емоциите ни отличават от студените изчислителни машини и роботите. Но от друга страна Мъск отдавна е казвал, че хората трябва да се "слеят" с изкуствения интелект.

Най-богатият човек в света неведнъж е правил смайващи предсказания - като например, че човечеството ще колонизира Марс до 2029 г. или че скоро ще осъзнаем, че сме просто пешки в "сложна извънземна видеоигра".

Възрастни и младежи вече навлизат в интимни и романтични връзки с чатботове, базирани на големи езикови модели (LLM) - симптом на едно самотно и отчуждено общество. Чатботи като Grok, собственост на Мъск чрез неговата компания xAI, бързо се превръщат в утеха за хората, изправени пред безкрайни икономически кризи и социална нестабилност - което изобщо не звучи като рецепта за повече деца.

Като се има предвид, че в богатите държави - именно тях Мъск вероятно има предвид, когато говори за растеж на населението - децата са по-скоро финансово бреме, трудно е да си представим как разговори с Grok ще сближат хората, вместо да ги изолират още повече, камо ли да ги накарат да създават семейства.

В действителност, раждаемостта е далеч по-сложен проблем от този, който един чатбот може да реши. Още през XIX век икономистите отбелязват, че ниската раждаемост е заложена в основите на капиталистическата икономика. Колкото по-богати стават тези общества, толкова по-скъпо излиза отглеждането на деца, защото печалбата, а не хората, управлява разпределението на ресурси в социума. Когато разходите се покачват, хората имат по-малко деца. Получава се парадокс, при който материалната задоволеност води до спад на населението.