Парламентарната комисия по здравеопазването повторно прие промени в Закона за здравното осигуряване и отхвърли ветото на президента.
Членовете на здравната комисия отхвърлиха ветото с 11 гласа "за", девет – "против", "въздържал се" нямаше. Дебати в комисията нямаше.
Последвайте канала на
Президентът Румен Радев върна миналата седмица за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, посочвайки в мотивите си, че промените създават предпоставки за ограничаване на конституционни права на българските граждани - правото на избор за лечение в определено лечебно заведение.
Измененията на чл. 59 от Закона за здравното осигуряване водят до възстановяване на лимитите при предоставянето на медицинска помощ. Това е мярка, която не само е малко вероятно да доведе до пълноценна реализация на поставената от законодателя цел за по-добро планиране и разходване на средствата на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), но и по естество представлява необоснована намеса в принципите на здравното осигуряване. Промените създават потенциална възможност да бъде ограничен достъпът на здравноосигурените лица до медицинска помощ, предоставяна от избрано от тях лечебно заведение, когато пациентите имат нужда от нея, се посочва в мотивите на президента Радев.
Председателят на здравната комисия проф. Костадин Ангелов каза, че твърдението в мотивите на президента, че оспорената резпоредба е несъвместима с Конституцията и ще доведе до ограничаване на достъпността до медицинска помощ, е неоснователна. Действащата разпоредба на чл. 52, ал. 1 от Конституцията еднозначно посочва, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, припомни той. При изпълнение на своето конституционно задължение за защита на здравето на гражданите - чл. 52, ал. 3 от Конституцията, държавата разполага с публичен ресурс, който е по правило ограничен. Лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на разпределението и разходването на наличните средства в провеждането на здравната политика.
В своето Решение № 2 от 2007 г. по к. д. № 12 от 2006 г., Конституционният съд е приел, че определянето на рамка, в която да се извършва заплащането на медицинските дейности от НЗОК, не е противоконституционно, каза още проф. Ангелов в мотивите си за отхвърляне на президентското вето. Не се засяга и конституционното право на здравно осигуряване, тъй като съгласно действащите разпоредби на ЗЗО, задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Равенството на всички граждани пред закона, прогласено в Конституцията, е спазено от законодателя, тъй като няма разпоредба в специалния закон, която да третира по различен начин нуждаещите се от медицинска помощ лица, допълни той.
Трябва да се има предвид, че средствата по бюджета на НЗОК се формират основно от здравноосигурителните вноски на всички български граждани. В този смисъл, закупуването на неограничен по обем здравни услуги с ограничени и предварително определени бюджетни средства е икономически неосъществимо, поради което нормативната уредба предвижда правила за изпълнение на разходната част на бюджета на НЗОК, които няма основание да се определят като противоречащи на конституционните разпоредби, добави проф. Ангелов.
Неоснователно е и твърдението, че съдържанието на приетите разпоредби е несъвместимо с редица действащи текстове на ЗЗО, добави проф. Ангелов. Прогнозните стойности, които се определят по реда на Закона за бюджета на НЗОК за съответната година, са в резултат на проведено договаряне между представителите на НЗОК и на Българския лекарски съюз и определените в Националния рамков договор обеми и цени. Индивидуалното договаряне с изпълнителите е разчетено и се осъществява в рамките на утвърдени, предварително определени чрез договорен процес, обеми и стойности. Законодателно въведеният регулаторен механизъм в отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ е намерил отражение именно в сключените индивидуални договори. В Закона за бюджета на НЗОК е предвиден гъвкав механизъм, който създава възможност за коригиране на стойностите на разходите на тримесечие за лечебните заведения, надвишили или съответно недостигнали определените в договорите им стойности, след извършен анализ и с решение на Надзорния съвет на НЗОК, посочи още проф. Ангелов.
С приетата разпоредба на чл. 59, ал. 7а за първи път на законово ниво се урежда, че при определянето на стойностите на разходите за здравноосигурителни плащания, се отчита и делът на резерва при решение на Надзорния съвет на НЗОК по чл. 15, ал. 1, т. 7, каза още проф. Ангелов, отбелязвайки, че досега никога на законово ниво не е отчитан и делът на резерва при определянето на стойностите за здравноосигурителни плащания. Средствата от резерва по бюджета на НЗОК се използват целево там, където е отчетен недостиг на средства по отделните видове здравноосигурителни плащания, след извършване на анализ на съответните разходи, допълни проф. Ангелов.
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)