Лаенето на уплашената империя. Русия: малка душа, голям шум

Когато имаха намерение да нападат, бяха тихи и подмолни, правеха се на миролюбиви. Сега са точно обратното – шумни и заплашителни, правят се на страшни.

Не може да им се отрече, че имат успех. Да се надяваме, че няма да е продължителен.

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Представете си, че минавате покрай лаещо куче с подвита опашка, свито тяло, но вдигащо ужасен шум. Това е днешна Русия на Путин: ръмжащ, лаещ субект, който демонстрира мощ, но, когато става дума за взаимоотношенията му със Запада, е движен от първичен инстинкт – страх.

Помните отричането преди инвазията: „Нет, мы не будем“.

Преди февруари 2022 г. Кремъл повтаряше едно и също: „Не, няма да нападнем Украйна“. Но под повърхността кипеше буря: струпване на войски, „малки зелени човечета“ в Крим, танкове, тръгнали към това, което по-късно се превърна във фронт; тръгнали уж на учения. Маша Захарова разправяше, че само хора без морал можели да допуснат, че Русия ще нападне Украйна (тия нямат никаква свян в лъжите си и наглостта, с която ги изричат, дори ЗНАЕЙКИ, че съвсем скоро ще бъдат разобличени… заместват ги с други лъжи и животът си продължава).

Путин уверяваше, че няма да има инвазия, дори докато армията му се придвижваше към границата.

Дмитрий Медведев пък после призна, че „операцията“ била неизбежна, ама под претекст на защита, разбира се, не нападение.

Според Дмитрий Медведев, зам.-председател на Съвета за сигурност и (много) бивш президент на Русия, който от умерен се превърна в напълно войнолюбива драка, Западът води война с Русия. Ето какво написа Ройтерс днес, цитирайки интервюто му за ТАСС: „„Това, което се случва днес, е прокси война, но по същество това е пълномащабна война (изстрелвания на западни ракети, сателитно разузнаване и т.н.), пакети от санкции, гръмки изявления за милитаризацията на Европа“, казва Медведев, цитиран от ТАСС“.

„Това е пореден опит да бъде унищожена „историческата аномалия“, която Западът мрази – Русия, нашата страна,“ добавя той“.

Имаме и това: „Ако се наложи, Русия трябва да нанeсe превантивни удари по Запада“.

Най-шумното място на Земята? Между ушите на Медведев…

Какво ли биха могли да означават в главите на наследниците на монголската Златна орда думите „Ако се наложи“…? За тях всичко може да е причина „да се наложи“. Да не би да го сърби пръстчето малкия Медведев да натисне ядреното копче? Едва ли. Ежня и фукане. Изплашеното куче лае, за да те държи настрана.

Промениха я и новата ядрена доктрина на Русия вече позволява използване на тактически ядрени оръжия при конвенционална заплаха. Включително дронове, преминали границата.

Сателитни изображения показват разширени ядрени бази в Беларус и Калининград. Те искаха Западът да види тези сателитни изображения.

Съобщението е ясно: лаят с бомби. Плашат ни. Като заплашено куче, което лае яростно, руските заплахи са силни, но разкриват уязвимост.

1. Слабост в конвенционалните сили

Украински дронове повредиха стратегически руски бомбардировачи. Помните.

А и моралът на фронта е нестабилен; мобилизацията на затворници и военните от Северна Корея издават отчаяние.

2. Ядрен шантаж без реален ход

Путин заплаши със „създаване на невиждани последици“, но не използва ядрени оръжия; помните ли? Помните.

Заплахите забавиха западната подкрепа, но не я спряха. Украйна получава F-16, далекобойни ракети, помощ от НАТО.

Както казва Фрийдман от Brookings: чухме думи, не видяхме действия.

И все пак… помощта беше забавена, заради тези заплахи. Които се оказаха кухи. Дано уроците са научени. Дано…

Но все още има страх от лаещата Русия. Европа укрепва възпирането – преди седмица Великобритания и Франция подписаха ядрено споразумение – съвместна ядрена координация при екстремна заплаха за Европа. Но САЩ са предпазливи; доставят оръжия, но внимават да не „ескалират“.

Обединяването на „руската публика“ също е в репертоара от „победи“, що се отнася до силното лаене. Страхът продава. Ядреният страх – още повече. Заплахите мобилизират „притеснени граждани“ из Европа, които започват да притискат лидерите си да са по-отстъпчиви пред Путин или направо да му се продават евтино и бързо, че мир да има, да не им падат бомби по главата.

Те, разбира се, не си дават сметка, че отстъпките ги обричат да русифициране (не мога да се сетя за по-голямо зло в съвременния свят; за по-голямо наказание).

Заплахите мобилизират и т.нар. полезни идиоти, и откровените руски агенти тук и там из правителствата – да започнат да спъват санкциите срещу Русия или да слагат прът в доставките на оръжие. Фицо, Орбан, някои жалки наши „НАТОвски“ генерали, дето им дрънкат петолъчките в главите и дето смятат, че защитата на отечеството от нагъл агресор било войнолюбство и „настояване да се води война“.

…

Ядрената инфраструктура на Русия е реална. Такава е и доктрината. Но блъфът цели да забави, не да започне конфликта между големите сили. А западната сдържаност легитимира блъфа. И отстъпването пред лая води до още по-силен лай.

Твърдият отговор, напротив, би разрушил фасадата на цялата лъжа, която е маскирана зад дрънкането на оръжие и заплахите.

Западът трябва да се отнесе към Москва като към уплашено куче: твърдо, устойчиво, без да трепне. Да отговори на лая със спокойна решителност, а не с паника. Позволим ли шумът да диктува политиката ни, вече слушаме командите на кучето.

_______________________

P.S. извинявам се за сравнението с куче. Аз обичам кучетата. Те заслужават уважение много повече, отколкото обектите на този текст. Кучетата са и много по-умни, и много по-добри. Просто метафората поведе наратива в тази посока…

Кучетата са несравнимо по-добри от кремълската шайка.