Убит е синът на Муамар Кадафи - Сейф ал Ислам Кадафи

Според информация на Al Jazeera той е бил застрелян в западния либийски град Зинтан, където е пребивавал през последните десет години.

Неговият път го отведе от явен наследник на баща си, през десетилетие в плен в отдалечен планински град, до неуспешна президентска кандидатура, която в крайна сметка подкопа изборния процес.

Новината за смъртта му беше потвърдена във вторник от източници, близки до семейството, неговия адвокат Халед ал Зайди и либийски медии, но обстоятелствата засега остават неизвестни.

Въпреки че не е заемал официална длъжност, някога той бе смятан за най-влиятелната личност в Либия след баща си – автократ, управлявал повече от четири десетилетия.

Плен и години в затвор

Смята се, че е бил предаден от либийски номад. „Оставам тук. Щом изляза, ще изсипят куршумите си върху мен“, каза той в момента на залавянето си, което е записано на аудиозапис.

През 2015 г. съд в Триполи го осъди задочно на смърт чрез разстрел за военни престъпления. Заповед за ареста му за убийство и преследване бе издадена и от Международния наказателен съд в Хага.

Неуспешно политическо завръщане

След като бе освободен през 2017 г. въз основа на закон за амнистия, той се укриваше в Зинтан в продължение на години. От 2016 г. му бе позволено да общува с външния свят и приемаше посетители, с които обсъждаше политиката и състоянието на страната.

Сейф ал Ислям Кадафи, син на бившия либийски лидер Муамар Кадафи, е убит на 53-годишна възраст.

Сейф ал Ислам Кадафи оформяше политиката, водеше чувствителни дипломатически мисии и беше ключова фигура в преговорите за отказа на Либия от оръжия за масово унищожение, както и за обезщетенията на семействата на жертвите от атентата над полет Pan Am 103 над Локърби през 1988 г.

Решен да изведе Либия от статута ѝ на международен парий, Сейф ал Ислам Кадафи си сътрудничеше със Запада и се представяше като реформатор, който се застъпва за конституция и спазване на човешките права. Образован в Лондон и говорещ свободно английски, за много западни правителства той беше приемливото лице на Либия.

Когато обаче през 2011 г. избухна бунтът срещу дългогодишното управление на Кадафи, той без колебание избира лоялността към семейството и клана. Той се превърна в архитект на бруталното потушаване на протестите, а бунтовниците наричаше „плъхове“. В интервю по време на въстанието той заяви: „Ние се бием тук, в Либия, ние умираме тук, в Либия.“

Той предупреди, че ще потекат „реки от кръв“ и че правителството ще се бори „до последния мъж, жена и куршум“. „Цяла Либия ще бъде унищожена. Ще ни трябват 40 години, за да се договорим как да управляваме страната, защото днес всеки ще иска да бъде президент или емир, всеки ще иска да управлява“, каза той, размахвайки пръст към камерата в телевизионно обръщение.

След като бунтовниците превзеха Триполи, Саиф ал Ислам се опита да избяга в съседен Нигер, преоблечен като бедуин. Той обаче бе заловен от бригада „Абу Бакр Садик“ на пустинен път и отведен в град Зинтан, около месец след като баща му е арестуван и екзекутиран.

Следващите шест години той прекара в плен в Зинтан, далеч от привилегирования живот, на който е свикнал, с домашни тигри и общуване с британския елит. Организацията Human Rights Watch го посещава в затвора, а тогавашният директор за Либия, Ханан Салах, заяви, че той не се е оплаквал от малтретиране, но изразява загриженост, че е прекарал по-голямата част от времето си в изолация. Липсвал му е зъб и е казал, че е изолиран от света, но е имал достъп до телевизия и някои книги.

Той се появи отново публично през 2021 г., когато в град Сабха, облечен в традиционно либийско облекло, подава кандидатурата си за президентските избори. Той разчиташе на носталгията по относителната стабилност, съществувала преди бунта от 2011 г., но кандидатурата му предизвиква множество спорове и остра съпротива от страна на мощни въоръжени групировки.

Неговата кандидатура се превърна в една от основните спорни точки в и без това крехкия изборен процес. Избирателната комисия го дисквалифицира заради присъдата за военни престъпления, а когато се опита да обжалва, въоръжени бойци блокираха съда. Тези сблъсъци допринесоха за пълния колапс на изборите и връщането на Либия в политическа безизходица.