Тръмп започна да отправя заплахи, че ще „поеме контрол“ над изборите. Най-добре е да му се вярва

_____________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Когато Доналд Тръмп говори за „национализиране“ на изборите, най-лесното (и най-безполезното) предположение е, че се шегува, преувеличава или просто „изпуска парата“. Най-реалистичното предположение е, че сигнализира намерение.

Това… как да го кажем… не е догадка, а е опит.

В понеделник Тръмп лансира идеята републиканците да „поемат контрола“ върху гласуването в няколко щата и да „национализират“ изборите. Буквално думите, които използва.

Коментарите му бяха конституционно абсурдни (Конституцията на САЩ възлага администрирането на изборите на щатите), но не това е същината тук. Същината е, че Тръмп отново полага риторичната основа за поставяне под съмнение легитимността на избори, за които се страхува, че може да загуби.

Точно както направи и през 2020 г. Месеци преди американците да гласуват, Тръмп настояваше, че всеки резултат, различен от неговата победа(!!!), ще бъде измама.

Атакуваше гласуването по пощата, твърдеше, че градските райони са „корумпирани“, и представяше рутинните процедури по преброяване на гласовете като конспирации. Когато загуби, тази приказка метастазира в безпрецедентен опит за обръщане на резултата, кулминирал на 6 януари 2021 г., когато негови поддръжници нападнаха полицаи и щурмуваха Капитолия в опит да спрат удостоверяването на победата на Джо Байдън.

Тази история БИ ТРЯБВАЛО да е поучителна.

Затова, когато Тръмп отново внушава, че изборите са нагласени, че на щатите не може да се има доверие при броенето на гласовете и че федералната власт трябва да се намеси в самия механизъм на гласуването, е хубаво американците да се събудят и хубаво да си припомнят какво се случва, когато насъсква последователите и послушниците си. Пренебрежението… великодушното пренебрежение няма да е правилната реакция. Защото…

… фазата на подготвяне на почвата започна.

Последните изказвания на Тръмп дойдоха след победа на демократите в традиционно републикански сенатски район в Тексас – ранен предупредителен сигнал за Републиканската партия преди междинните избори през ноември. При влошаващи се социологически данни и перспектива за враждебен към него Конгрес, Тръмп отново посяга към познат защитен механизъм: предварително оплюване на резултатите и обявяване, че – ако загуби – значи е имало измама.

Наскоро федерални агенти иззеха стотици кутии с изборни материали в Джорджия – щат, за който Тръмп лъжливо твърдеше, че е спечелил през 2020 г. Операцията беше изключителна не само по мащаб, но и по символика: Джорджия остава епицентър на предишната му намеса, а сега отново се превръща в тестова площадка.

Още по-тревожно беше присъствието на директора на националното разузнаване по време на операцията. Защо ли? Защото неговият пост е БЕЗ ЗАКОНОВИ ПРАВОМОЩИЯ върху вътрешните избори. Той беше там за сплашване и демонстрация.

Според разследвания: агенти на ФБР са били свързани по телефона директно с Тръмп ПО ВРЕМЕ НА ОБИСКА. Тоест, докато тече операцията и обискът, Тръмп е бил на телефона и си е говорел с обискиращите агенти, той им е казвал разни неща, те са му разказвали разни неща. Никой политик (било то и президент) няма работа да си завира носа в разследване. При това в най-фината му и важна част – събирането на доказателства.

С това бяха заличени дългогодишни защитни стени между разследване и политика. Е, разследването вече е политическо. Съобщава се, че президентът дори изнесъл на агентите „мотивираща реч“.

Тук вече и Оруел е безмълвен.

Тръмп също така открито заяви, че „е трябвало“ да изземе машините за гласуване след изборите през 2020 г. Миналата година той подписа изпълнителна заповед, широко възприета като опит да се заобиколят конституционните и правните пречки пред президентски контрол върху изборите. Заповед, която съдилищата впоследствие в голяма степен блокираха.

Министерството на правосъдието поиска избирателни списъци от десетки щати, включително чувствителни лични данни. Администрацията твърди, че това е за предотвратяване на гласуване от неграждани (проблем, за който многократно е доказано, че е изключително рядък) но експерти предупреждават, че подобни намеси могат да възпрепятстват участието, неправомерно да заличат легитимни избиратели или да бъдат използвани за фабрикуване на твърдения за нередности.

По време на безчинствата на ICE в Минесота се появи информация, че са изнудвали местната власт именно за това – да им даде тези списъци, за да си отидат; при отказ, ICE обещавали да останат и да продължат да мародерстват.

Да, съдилищата остават сериозна пречка, но на Тръмп не му е нужно да спечели юридически, че да спечели политически. Нужно му е само да убеди милиони американци, че системата е счупена. Както вече е правил и преди.

Същият модел на условна легитимност се вижда и другаде в управлението на Тръмп. Особено в начина, по който администрацията третира конституционните права, когато те се сблъскат с политическа лоялност.

Помислете за оръжията на протести. След смъртоносната стрелба по Алекс Прети (37-годишен американски гражданин, убит от федерални агенти в Минеаполис) представители на администрацията побързаха да заявят, че на протести нямало място за оръжия. Самият Тръмп каза: „Не можеш да се появяваш с оръжие. Просто не може“.

През 2020 г. въоръжени цивилни, които се вписваха в идеята на Тръмп за „закон и ред“, бяха възхвалявани. Кайл Ритънхаус, който застреля трима души на протест за расова справедливост в Уисконсин, беше защитаван от Тръмп, хвален от негови висши съюзници и приет в социалния му кръг след оправдателната присъда. Тогава огнестрелните оръжия бяха представяни като възпиращ фактор, а не като провокация.

Законът не се е променил между тогава и сега. Какво се е променило? Тълкуването? Интереса?

Законът на Минесота разрешава носене на оръжие. Видеозаписи, прегледани от множество медии, не показват Прети да е размахвал оръжие преди да бъде застрелян. И въпреки това официалните лица почти веднага го обвиниха, разпространявайки твърдения (по-късно опровергани от кадрите).

И… последиците от този стил на управление не са „абстрактни“, доста реални са. От началото на федералната ескалация родителите в Минеаполис споделят, че носят документите си за гражданство докато оставят децата си на училище. Учителите описват класни стаи, които се изпразват, тъй като ученици изчезват в онлайн обучение; не заради болест или лошо време, а защото семействата се страхуват да напуснат домовете си.

В някои райони отсъствията са скочили със стотици. Преподаватели говорят за „осезаемо психологическо бреме“, което виси над учениците и персонала. Децата питат защо съучениците им вече не се чувстват в безопасност. Осем- и деветгодишни са принудени да водят разговори за въоръжени агенти, сълзотворен газ и за това кой има право да съществува на публично място, без да бъде разпитван.

А тук вече Оруел плаче.

Десетилетия наред, дори сред ожесточени дебати за имиграцията, в САЩ съществуваше мълчаливо съгласие, че училищата трябва да останат извън обсега – неутрална територия, където децата могат да учат без страх от обиски. Това вече е в миналото. Няма „свещена земя“.

Учителите там вече са и психолози. Медии съобщават за родители, изграждащи неформални мрежи, за да ескортират децата си до домовете им, постоянно следейки в огледалото за обратно виждане за немаркирани автомобили, които да ги преследват.

…

През 2020 г. лъжливите твърдения на Тръмп бяха възприемани от мнозина като празнословие… докато не се случи 6 януари. Тогава предпазните механизми издържаха, защото достатъчно много официални лица – съдии, държавни служители, щатски лидери – поставиха клетвата си над лоялността към една личност. Много от тези механизми вече са демонтирани. Много от тези официални лица са уволнени.

Днес Тръмп упражнява почти пълен контрол над администрацията си. Министерството на правосъдието все повече се подравнява с неговите приоритети. Висшите служители са лоялни.

Та…

… когато Тръмп говори за намеса в изборите, омаловажаването на заплахата е грешка.

- На идеята, че изборите са съмнителни, освен ако не бъдат спечелени.

- На федералната намеса в местни демократични процеси.

- На конституционни права, които важат само за „правилните“ хора.

И… на това децата да научават страха преди гражданското образование.

Тръмп се опитва да сложи край на демокрацията или поне да я отслаби, защото в демократична среда той няма шанс да се задържи. И какво му е нужно? Нужно му е само да убеди достатъчно хора, че тя – демокрацията, никога не е била особено надеждна.

Опита веднъж. Провали се на косъм. Този път е по-добре подготвен. Помните ли кой е направил така в Германия – през двайсетте и после през трийсетте години на ХХ век…?