„Това не е мярка срещу технологиите, а инвестиция в здравето, баланса и бъдещето на децата ни. Липсата на мерки може да има сериозно социално въздействие върху бъдещите поколения“, заяви той.
Арафат, който е и създател на службата за спешна помощ SMURD, сравни проблема със социалните мрежи с рекламата на тютюн, алкохол и хазарт, подчертавайки, че децата са станали тяхна мишена.
Той даде пример с други държави и съобщи, че освен законодателна инициатива в тази посока, съществуват и други решения.
Бившият министър на образованието Даниел Давид също е скептичен относно подобна забрана.
„Мисля, че трябва да се приведем в съответствие с политиките на Европейския съюз“, допълни съветникът на президента.
Предложението на Раед Арафат идва в контекста, в който много държави въведоха или предложиха ограничения върху достъпа на децата до социални мрежи, за да защитят психичното им здраве.
Дания също планира да забрани социалните мрежи на деца под 15 години.
Румъния има най-висок процент тийнейджъри, пристрастени към социалните мрежи, според данни на Световната здравна организация. Общо 28 процента от децата на възраст между 11 и 15 години в Румъния прекарват повече от 8 часа на ден на телефоните си.
Забрана на социалните мрежи за деца под 15-годишна възраст в Румъния поиска началникът на Департамента за извънредни ситуации Раед Арафат. Той призова за иницииране на ясна законодателна рамка по въпроса, предаде БТА.
„Едното е регулиране на достъпа до социалните мрежи, след това идва образователната част в училищата от ранна възраст, от първи клас, както се случва в страни като Финландия например, където дете в началното училище получава образование как да оценява новините, как да гледа на социалните мрежи, как да гледа критично на тях и да не приема всичко там за даденост“, обясни началникът на Департамента за извънредни ситуации.
Пръв идеята отхвърли министърът на вътрешните работи Каталин Предою. В публикация в официалния си профил във Фейсбук той написа, че забраната не решава основния проблем с образованието на децата и е трудна за прилагане. Според него мярката може да подтикне непълнолетните да използват платформите тайно. Вместо това той наблегна на необходимостта от дигитално образование в училищата и у дома, така че децата да разпознават дезинформацията, манипулацията и същността на съдържанието.
„Живеем в индустриална революция. Технологиите са тук, за да останат. Винаги избягвам забраните. По-скоро бих насърчил родителския контрол, който е много по-полезен, особено за тийнейджърите, т.е. за тези над 14 години. Ако започнете да забранявате неща за деца, които са в тийнейджърска фаза, много се страхувам, че те ще намерят скрити от родителите си начини да стигнат до там така или иначе. Не съм против, просто казвам, че трябва да се замислим два пъти“, коментира Даниел Давид.
Президентският съветник по образованието Сорин Кострейе смята, че достъпът на децата до социални мрежи трябва да се регулира според възрастта, но основният акцент трябва да се постави върху образованието и критичното мислене. В интервю той изрази мнение, че ще е необходимо сътрудничество между министерствата на образованието и здравеопазването.
На 27 януари долната камара на френския парламент забрани социалните мрежи за деца под 15 години. Мярката е подкрепена от президента Еманюел Макрон и може да влезе в сила през септември 2026 г., ако бъде приета и от френския Сенат.
В Германия, Испания и Гърция темата е в процес на пълно обществено обсъждане. Австралия вече въведе подобна забрана за деца под 16 години. Властите в централния индийски щат Андхра Прадеш също обявиха, че сериозно обмислят да забранят „непрекъсната употреба“ на социални мрежи от непълнолетните.
)