Да те изключат от училище и да превземеш света: На гости в дома на Горан Брегович

Балканската супер звезда Горан Брегович отвори дома си за зрителите на NOVA.

Сръбският музикант отново е на международно турне, което през есента ще се отбие и в България. Малко известен факт е, че като ученик Брегович е изключен от училище, защото не се справял добре с музиката. Срещал ли се с учителите си от тогава и какъв е животът му извън сцената?

Когато се заговори за вашето поне аз си представям едни дълги маси, с много хора, с много музика. Такъв ли всъщност е вашият живот – парти?

Знаете ли, ако сте композитор, който усеща нещата, ще сте наясно, че музиката на Балканите винаги е била композирана за пиене, за маса. Ние нямаме опера като форма. Във времената, когато Монтеверди пише първата си опера, по онова време е била провал. По онова време сме имали само гусла. Прост инструмент, само един акорд. Същият инструмент е бил правен и в други епохи. За разказване на истории, за пеене на разкази, приказки. Така че ние избягвахме операта. И сега просто правим музика за пиене. Харесва ми идеята, че ще оставя част от моята музика в питейната традиция. И доколкото виждам, успях да го направя. Трудно е да си представим пиене в тази епоха, ако не пеете някоя от моите песни. И харесва ми идеята, че някои музиканти ще получат бакшиш, свирейки моята музика. Това е.

Имате ли тайни?

Не много интересни тайни за вашата публика. Разбира се, имам тайни, които не са за деца. Вероятно някои деца ще гледат вашето предаване…

Ще сложим точка 18 плюс. Ако искате.

90 плюс.

90 плюс, добре. Значи имате огромни тайни. Прочетох някъде, че сте бил изключен във втори клас, защото учителите са Ви казали, че не можете да свирите?

Знаете ли, за съжаление започнах с цигулка. А цигулката е за различен тип момчета, не като мен. Аз съм по-скоро за китара. Цигулката е сериозен инструмент. Трябва да си наистина сериозен, ако искаш да свириш на цигулка. Аз не съм този тип човек. Така наречените оперните момчета. Китарата – знаете два-три акорда, и вече можете да пеете на момичетата.

Срещнахте ли се ли се някога след това с тези учители, които са ви казали, че не сте добре с музиката?

Не, мисля, че ставаше въпрос за таланта ми. По-скоро бях неентусиазиран. Има наистина голяма разлика между китаристи и цигулари. Както казват известните цигулари – с цигулката е лесно. Може би е трудно първите 40 години. Първите 40 години, после е лесно. С китарата е различно. Просто с няколко акорда и сте вие.

Вашата музика е един от символите на Балканите, но като че ли много хора се опитват да се разграничат от нашия полуостров?

Аз обичам да съм балканец. Разбира се, щеше да е по-удобно, ако бях американец, но аз обичам да съм на Балканите. И харесвам идеята, че съм композитор от Балканите. Харесвам идеята, че на Балканите, ако си музикант, никога не става въпрос просто за музика. А просто музика на Балканите никога не е достатъчна. Трябва да има щипка лудост. Така че тази лудост, това е нещото, което харесвам в себе си, и обичам да го произвеждам, и харесвам как публиката реагира на балканската лудост, защото навсякъде има някаква лудост. Но не знам, свирил съм много – от Исландия до не знам, Аржентина, от Сибир до Калифорния. Винаги е хубаво да видиш как хората реагират, когато смесиш балканска лудост с тяхната местна лудост.

Концертът на Горан Брегович в София ще се състои на 24 септември.