Кетамин, крах и кръв по ръцете: Политиката по Тръмп и Мъск

Освен хуманитарните последици, дейността на DOGE повдигна сериозни етични въпроси. Доклад на сенатор Елизабет Уорън описа поне 130 случая, при които Мъск е използвал държавната си роля в полза на компаниите си, включително Tesla и SpaceX.

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

В летописите на политическия театър малко съюзи са били толкова взривоопасни (и толкова ПРЕДВИДИМО обречени) колкото този между Доналд Тръмп и Илон Мъск.

Тяхното сътрудничество, олицетворено от т.нар. Департамент за ефективност на правителството (DOGE), беше възхвалявано като смело начинание. Начинание за опростяване на бюрокрацията.

Но, както често се случва с начинания, водени от огромни еготa, партньорството се разпадна зрелищно, оставяйки след себе си „пътечка“ (с подозрителен цвят) от противоречия, институционален разпад и – най-трагичното – човешко страдание.

Така…

Възходът и падението на DOGE

Създаден в началото на 2025 г., DOGE беше рожба на дружбата Тръмп—Мъск, замислена уж да ореже държавните разходи и да премахне т.нар. „разхищаващи“ програми. Още тогава мнозина предупреждаваха, че дефинициите на „разхищаващи програми“ на хора като Тръмп и Мъск могат да бъдат много „плаващи“… или да го кажем иначе: нарочващи.

Мъск, назначен като специален правителствен служител, пое ръководството с обичайната си енергия (която после се оказа подклаждана от кетамин и още няколко вида наркотици). Под негово управление DOGE агресивно атакува федерални агенции, което доведе до масови съкращения и разбиване на ключови институции, като ръководството на въздушното движение на САЩ например (довело до рекорден брой самолетни катастрофи).

Докато MAGA поддръжниците възхваляваха спестяванията на стойност, която им беше рекламирана като „175 милиарда долара“, критиците отбелязаха, че ефектът върху държавния дефицит е минимален, а щетите за уязвимите групи – огромни. Агресивният подход на DOGE, често лишен от анализ, олицетворяваше стил на управление, по-загрижен за заглавията в медиите, отколкото за реалните резултати.

Оказа се, че служителите на DOGE не знаеха как работи софтуерът на социалното осигуряване и на няколко пъти изпадаха в смешното положение това да им проличи… Например твърдяха, че са намерили хора, родени през 19 век, които – видиш ли – вземали помощи; пък то се оказа, че софтуерът така е зададен, че на хора, за които не се знае рождената им дата, да се задава една и съща – такава от 19 век. Просто софтуер, нищо повече. Точно те трябваше да го знаят, а то…

И това беше САМО ЕДИН от примерите за колосална некомпетентност.

Появи се шумно коментиран „вътрешен“ случай: профилът в X, наречен No Lie With Brian Tyler Cohen, публикува историята, базирайки я на вътрешни хора, близки до Тръмп. Според разказа самият Тръмп е попитал относно DOGE: “Was it all bullshit?” (демек, „Всичко това (DOGE) пълна глупост ли беше?“). Това по повод, че самият Тръмп е прозрял, че „орязването“ на разходи не се е случило и че минусите на DOGE са били много повече от плюсовете; и че всъщност кабинетът му, имиджът му и бюджетът са пострадали отколкото са „спестили“ от DOGE.

И малко след това Мъск напусна администрацията.

И започна да обижда проектозаконите на Тръмп.

Съюзът между Тръмп и Мъск винаги си е бил нестабилен, изграден повече върху взаимна изгода, отколкото върху споделена идеология. Няма да задълбаваме в скеча на Стивън Колбер за това как Мъск излиза от кетаминов епизод и се оказва с най-гадния махмурлук на света, докато разбира, че е дал стотици милиони долари за кампанията на Тръмп…

… но и не можеше да не го споменем. Все пак „разводът“ между двамата, Тръмп и Мъск, беше толкова предвидим, че дори сме изненадани, че и толкова продължи. Връзката им беше повече от странна. Не можахме да видим в нея нищо повече от едната гола взаимна изгода. Имайте предвид, че двамата имаха дразги назад през годините.

Но изгодата (очаквано) не можа да удържи на напора на болните им егота.

Стигаме до последните събития. С появата на политически различия – най-отчетливо по отношение на бюджета, който Мъск нарече „отвратително извращение“ – партньорството съвсем явно вече се разпука.

Напускането на Мъск от DOGE, белязано от публична критика към фискалната политика на Тръмп, подчерта присъщата нестабилност на съюзи, ръководени от еготата на мегаломани.

Нищо ново. Нищо учудващо.

Но отвъд политическата драма, истинските жертви бяха институциите и хората, засегнати от радикалните реформи на DOGE. Внезапното спиране на програми, без план за действие, остави зейнали дупки в критични услуги както в САЩ, така и в чужбина.

Може би най-ужасяващото последствие от политиката на DOGE беше хуманитарната криза, породена от съкращенията в USAID. Изследване на Бостънския университет оцени, че тези съкращения са довели до приблизително 300 000 смъртни случая в световен мащаб, над 200 000 от които – деца.

Жизненоважни програми за борба с ХИВ/СПИН, малария и недохранване бяха прекратени, оставяйки милиони без помощ. В региони като североизточна Нигерия, спирането на терапевтични и хранителни програми доведе до рязко увеличение на детската смъртност.

Най-богатият човек на планетата взе парите от най-бедните деца на планетата… Как ви се струва? Защото на MAGAтите, изглежда, им хареса.

Обществени личности като Боно и Бил Гейтс осъдиха орязването на помощите, изтъквайки моралната отговорност на САЩ да поддържат хуманитарна подкрепа. Мъск обаче отхвърли критиките, наричайки USAID „престъпна организация“ и отричайки съобщените жертви – позиция, която предизвика още по-голям обществен гняв.

И с право. Смята организация, която поддържа живота на милиони по света, за… „престъпна“. Същият човек, който преди няколко месеца – в интервю – заяви, че емпатията била най-големият недостатък на съвременната ни цивилизация.

Освен това, преструктурирането, наложено от DOGE, засегна агенции като Националния съвет по трудови отношения и Комисията за равни възможности, и двете с активни разследвания срещу бизнеса на Мъск.

Той „изкорми“ агенциите, които го разследваха, каза, че си е свършил работата, изтупа ръцете и си отиде.

Какво направи системното демонтиране на механизмите за надзор? Подкопа институционалната цялост и постави опасен прецедент: така един южноафрикански „бизнесмен“ на практика заяви, че правителствената власт в Америка може да се използва за обслужване на частни интереси. Стига да платиш на правилните хора, за да те сложат в кабинета. Доста неприятен прецедент.

Геополитическите последици пък...

Подходът към външната политика в ерата Тръмп–Мъск, особено по въпроса за Украйна, подчерта още веднъж рисковете от импулсивно вземане на решения. Миналите твърдения на Тръмп, че украинският президент Зеленски „нямал козове“, бяха напълно опровергани от успешната операция „Паяжина“ – координираният украински удар срещу десетки руски военни самолети, ДЪЛБОКО В РУСКА ТЕРИТОРИЯ.

Украинците уж не държали никакви карти, пък то се оказа, че имали четири асà. Няма да се впускаме в тълкуване на поведението на Тръмп и Мъск по отношение на Зеленски, защото е много грозно и граничи с (даже преминава) тоталното предателство към свободния свят – в услуга на Путин. Затова условно ще го наречем (поведението им) „грешна преценка“.

Още нещо: дискусиите около това, че Тръмп се готви да признае Крим за руска територия, описани от Politico, заплашват да разрушат правната основа на международните норми и могат да застрашат текущи разследвания на военни престъпления. Колко по-дебело да се подчертае колко опасно е, когато личният дневен ред надделява над глобалната стабилност?