Освен това, преструктурирането, наложено от DOGE, засегна агенции като Националния съвет по трудови отношения и Комисията за равни възможности, и двете с активни разследвания срещу бизнеса на Мъск.
Той „изкорми“ агенциите, които го разследваха, каза, че си е свършил работата, изтупа ръцете и си отиде.
Какво направи системното демонтиране на механизмите за надзор? Подкопа институционалната цялост и постави опасен прецедент: така един южноафрикански „бизнесмен“ на практика заяви, че правителствената власт в Америка може да се използва за обслужване на частни интереси. Стига да платиш на правилните хора, за да те сложат в кабинета. Доста неприятен прецедент.
Геополитическите последици пък...
Подходът към външната политика в ерата Тръмп–Мъск, особено по въпроса за Украйна, подчерта още веднъж рисковете от импулсивно вземане на решения. Миналите твърдения на Тръмп, че украинският президент Зеленски „нямал козове“, бяха напълно опровергани от успешната операция „Паяжина“ – координираният украински удар срещу десетки руски военни самолети, ДЪЛБОКО В РУСКА ТЕРИТОРИЯ.
Украинците уж не държали никакви карти, пък то се оказа, че имали четири асà. Няма да се впускаме в тълкуване на поведението на Тръмп и Мъск по отношение на Зеленски, защото е много грозно и граничи с (даже преминава) тоталното предателство към свободния свят – в услуга на Путин. Затова условно ще го наречем (поведението им) „грешна преценка“.
Още нещо: дискусиите около това, че Тръмп се готви да признае Крим за руска територия, описани от Politico, заплашват да разрушат правната основа на международните норми и могат да застрашат текущи разследвания на военни престъпления. Колко по-дебело да се подчертае колко опасно е, когато личният дневен ред надделява над глобалната стабилност?