Агенции за недвижими имоти взимат „такса запознанство“

Предложеният Законопроект за посредниците при сделки с недвижими имоти не регулира задълженията на посредниците при сделки. Това се казва в становище на Национално сдружение недвижими имоти в становище по законопроекта, внесен от Валери Пламенов Лачовски и група народни представители, съобщава Pariteni.

При сделките с недвижими имоти се извършва сложен процес, в който се защитават финансови и инвестиционни интереси на страните.

Посредничеството не е просто „свързване на страните“. Дейността обикновено включва събирането на информация за недвижимия имот, данни за собственика и нуждите на потенциалния купувач, извършването на огледи и представяне на имота, улесняването на преговори между страните по сделката, изготвяне на проекти на договори и т. н., посочват от сдружението.

Така на практика дейността на посредниците включва и редица допълнителни услуги като пазарни и финансови консултации и анализи, маркетингови стратегии, оказване на съдействие и информация, изискващи технически, юридически, икономически и психологически познания.

Законопроектът обаче не е съобразен с тези пазарни реалности, смятат от бранша. Според тях според така предложения законопроект, дори простото организиране на оглед бе дало правото на посредника да претендира за комисионно възнаграждение от страните.

Известни са редица порочни практики от страна на посреднически агенции да се претендира комисиона в прекомерни размери, несъответстваща на вида, обхвата и стойността на предоставената услуга, което в публичното пространство е известно като „такса запознанство“, посочат от сдружението.

Според тях законопроектът дава възможност за злоупотреби от страна на недобросъвестни агенции.

Друга критика е, че в него не са дефинирани ясно и конкретно задълженията на посредниците във връзка с предоставянето на информация и документи за имота. Една от най-важните функции на посредниците е да информират страните за съществени характеристики на имота, както и рисковете и особеностите при сключване на съответния вид сделка с предмет вещно или облигационно право върху недвижим имот.  

В законопроекта не е предвиден поне някакъв законов минимум на информация, относно имота, която посредникът да бъде длъжен да предостави на клиента, като например правото на собственост и наличието на тежести върху имота, документална доказаност на правото на собственост, предназначение и технически характеристики, ценообразуващи фактори и т. н., пише в становището.

Записаното в законопроекта задължение за предоставяне на „информация, която би могла да повлияе на решението им за сключване на конкретна сделка“ е прекалено общо, поради което не защитава интересите на клиентите, посочват от Национално сдружение недвижими имоти.

Според тях не са дефинирани и задълженията на посредника при приемане на пари на клиента. А в практиката е ежедневие приемането и управлението на суми на клиента за определени цели – т. нар. „стоп капаро“.

При това положение застрахователите трудно биха създали задължителната застраховка „професионална отговорност на агенциите и брокерите на недвижими имоти“, категорични са от бранша.

Не са засегнати и възможностите за заобикаляне на лошите практики като фалшиви обяви, но не в смисъл на нереални, а тези, които винаги по ред причини са невъзможни за оглед.