800 млн. лв. губи държавата от измами с ДДС, схема тръгна и през имотите

Близо 800 млн. лв. на година не влизат в хазната заради измамни схеми с ДДС. Въвеждането на нови законови правила и контролната дейност на НАП са намалили тези загуби няколко пъти в сравнение с 2010 г., например, когато те се изчисляваха на 2,6 млрд. лв.

Данъчни експерти са категорични, че въведената информационна система за анализ и оценка на риска има основна роля при разкриването на измамните схеми.

Приходите се отчитат чрез продажба без издаване на фактура, сделки на по-ниски цени от реалните или по пазарни, но количествата са занижени. Надценяването на разходи пък става с използване на фиктивни фактури, харчове, които не са свързани с дейността, или надписани доставки.

Тя има и няколко разновидности, при всяка от които се заобикалят два закона - за ДДС и за плащанията в брой. Схемата обслужва и интересите на тези, които играят на имотния пазар, за да легализират пари без доказан произход. Брокери посочват, че се увеличава броят на купувачите, които предлагат с до 50% по-висока цена, ако продавачът приеме плащане в брой на цялата сума или част от нея.

При проверки данъчни се натъкват и на т.нар. скрит инвеститор. Това са хора с финансов ресурс, част от който е без доказан произход. Те поемат част от финансирането на сгради и получават на символични цени от строителя апартаменти, магазини, офиси. Инвеститорът начислява ДДС върху част от парите, а не върху цялата, а скритият инвеститор продава получените апартаменти и легализира парите си.

Всяка от тези схеми трудно се доказва, най-често се стига до глоби за нарушаване на тавана за разплащанията в брой от 10 000 лв. Санкцията за физически лица е 25% от размера на плащането, а за фирми - 50%. Спестените от ДДС пари обаче стигат и за плащането на глобата, и за печалба.

Все още се среща и една от първите схеми за измама с ДДС, при която продавачът не внася дължимия от продажбата ДДС или част от него, а купувачът ползва право на възстановяване на данъчен кредит и си иска пари от държавата. Тя работи, като се включват възможно най-голям брой фирми, през които всяка доставка преминава, като повечето от тях са кухи.

Продължава, например, схемата с т.нар. липсващ търговец. За нея се създава верига от фирми, които извършват помежду си фиктивни сделки. Една от тях акумулира задължения, а всички останали са успели да упражнят правото на ползване на данъчен кредит и да възстановят ДДС. Контролът и разкриването им се затрудняват от това, че във веригата има и такива, които са регистрирани в други страни от ЕС, обикновено там, където за съответната стока има нулева ставка по ДДС. Фирмата длъжник не погасява задълженията си и се препродава - най-често на безработни или социално слаби.

Среща се все още и т.нар. каруселна измама, за която трябват поне трима доставчици, обикновено от различни държави. Тогава се извършват множество трансгранични покупко-продажби на една и съща стока, която се облага с нулева ставка. На края на веригата стоката се облага с най-ниския за групата държави ДДС, но не се внася в хазната.

Износ само по документи е измамна схема, която също се реализира през фирми, регистрирани в няколко държави, обикновено съседни. Стоката минава границата само по документи. При износа има нулеви данъчни ставки, а търговецът си възстановява данъчния кредит върху разходите и закупените стоки. След това те се продават на вътрешния пазар без фактури.

Вариант на тази схема е фиктивни сделки да се извършват в рамките на ЕС като вътрешно общностни доставки, които се облагат с нулева ставка Това се прави само по документи, а стоката не напуска границата и се продава на вътрешния пазар пак без фактури и без да се плащат данъци. Фирмата продавач обаче си възстановява данъчен кредит върху разходите.