Работа с фантазии, съновидения и метафори: какво представлява гещалт терапията – изкуството да живееш в настоящето?

Гещалт терапията е хуманистичен и холистичен подход към психотерапията, който се фокусира върху взаимосвързаността на ума, тялото и емоциите. Разработена през 40-те години на миналия век, тази терапевтична модалност е получила и продължава да получава широко признание за своите техники, които насърчават самопознанието, личностното израстване и интегрирането на фрагментираните части на личността.

В тази статия ще разгледаме основните принципи и ключови концепции на гещалт терапията, предоставяйки цялостно разбиране за този терапевтичен метод.

Гещалт терапия – цялост на тяло, ум и душа

Гещалт терапията представлява уникален подход към разбирането на човешката психика. В сърцето на гещалт философията стои концепцията за цялост – идеята, че всичко, което съставлява нашето съществуване, като тяло, душа и разум, са неразделно свързани. Терминът „гещалт“ идва от немския език и се превежда като „завършена форма“, а точният й превод всъщност е „нещо, което е пред нас„. В същността си, „гещалт“ означава „цялост“.

Думата „гещалт” е употребена през 1523 година в немския превод на Библията като „нещо, намиращо се точно пред очите“.

В гещалт терапията, терапевтът и клиентът са равни човешки същества. Този подход се различава от традиционната „лекар-пациент“ връзка. Тук, вместо да бъдете насочвани или инструктирани, вие сте активни съучастници в пътуването към осъзнаването си. Терапевтът само ви помага да изследвате и разберете вашия вътрешен свят и ви подкрепя във всеки етап от този процес.

Гещалт психологията

Гещалт психологията се развива през началото на 20-ти век и е свързана с работата на Макс Вертхаймер, Курт Кофка и Волфганг Кьолер. През 1912 година Вертхаймер публикува статия, в която излага важните идеи на тази психологична теория.

Това означава, че възприятието и мисленето на хората не се разглеждат като сума от отделни стимули, а като интегрирани образи. За зараждането на гещалт терапията допринася работата на много психолози, но за нейните основоположници се смятат Фриц Пърлс, Лора Пърлс и Пол Гудман. В нея се съчетават влияния от различни терапевтични школи, философия, както и духовни учения като дзен-будизма и даоизма. Гещалт терапията се нарича „внучката на психоанализата“ поради своите корени в психоанализата, но тя се различава от нея.

В началото на своята професионална кариера Пърлс е свързан със съдържанието и методите на фройдистката психоанализа, но постепенно разширява хоризонтите си и поставя акцента върху преживяването в настоящето, а не толкова в миналото.

През 40-те години на миналия век Фриц и неговата съпруга, Лаура Пърлс, публикуват книгата „Гещалт терапията: вълнение и растеж в човешката личност“, с което поставят началото на този метод.

В момента, „сега“

Гещалт терапията отдава голямо значение на настоящия момент, като насърчава клиентите да се ангажират напълно със сегашните си преживявания, мисли и емоции. Фокусът в тази терапия е цялостното усещане за сегашния момент. Това не означава да живеем „за момента“, а да бъдем „в момента„.

В действителност съществува само настоящият момент. Но когато се отклоним от него, ние изразходваме енергията си в минали или бъдещи моменти, които всъщност нямат реална плоскост, а са проекция на ума ни. Миналото и бъдещето също се случват в настоящия момент.

Тук и сега ние създаваме и преживяваме своя живот. Когато сме наистина присъстващи в момента, сме много по-осъзнати и способни да вземаме по-ефективни решения. Това повишено осъзнаване на „тук и сега“ се счита за жизненоважно за личностното израстване и себеразбиране. Въпреки това, гещалт психологията не отрича значението на миналото и бъдещето. А напротив, тя ни помага да разберем как миналите ни преживявания влияят върху настоящето.

Този подход подкрепя и почита миналото и всичко, което сме преживели там, но не ни оставя да бъдем затворени в него. Вместо това ни насочва към това как то се свързва с настоящето и сегашните ни проблеми.

Ключови понятия

В гещалт терапията промяната се разглежда парадоксално. Смята се, че истинската промяна настъпва, когато хората напълно приемат текущото си състояние. Само когато се признаят всички аспекти на личността без осъждане, тогава се създават условията за значима промяна.

Холизъм

Човек се разглежда като едно взаимосвързано цяло от физическо, емоционално, когнитивно и духовно същество. Според гещалт терапията хората имат вградена способност за саморегулация и за намиране на баланс. Този баланс се отнася както до вътрешното равновесие между различните аспекти на личността, така и до взаимодействието с външния свят.

Творческо приспособяване

Този подход на психотерапията се основава на идеята за единство и саморегулация в психиката и тялото на индивида, както и на способността на организма да се адаптира творчески към околната среда.

Контактна граница

Контактната граница е интерфейсът между индивида и неговата среда. Гещалт терапевтите помагат на клиентите да изследват и определят своите контактни граници, за да разберат как се ангажират със света и как могат да създадат по-автентични връзки.

Съпротива

Съпротивата в гещалт терапията се разглежда като естествен защитен механизъм, който хората използват, за да се предпазят от неудобни емоции или прозрения. Вместо да се изправят директно срещу съпротивата, терапевтите работят с клиентите, за да разберат тяхната съпротива, създавайки път към себеоткриването.

Основните принципи на гещалт терапията

Една от характеристиките на гещалт терапията е живата връзка между терапевта и клиента като метод за осъзнаване на проблемите. Гещалт терапевтите подчертават важността на контакта със себе си и другите. Контактът включва пълно присъствие и ангажираност със средата и хората в нея, като клиентът се учи да поема само своята отговорност в отношенията си с другите.

Този метод позволява на клиентите да изиграят потиснатите аспекти на своята личност и различните роли, които играят в социума, което води до тяхното осъзнаване и интеграция.

Основните защитни механизми за нарушаване на контакта според гещалт психологията са:

Проекция – това е механизъм, при който индивидът проектира своите чувства, мисли или характеристики върху другите хора. В терапията се работи с осъзнаването и разбирането на такива проекции.

Конфлюенция – този механизъм се отнася до неосъзнато сливане между индивида и другите хора. Гещалт терапията се стреми да помогне на клиента да разграничи и осъзнае своите собствени граници.

Ретрофлексия – това е механизмът, при който индивидът прави нещо на себе си, което желае да направи на другите. Терапията помага на клиента да разбере как този процес се случва и как да го промени.

Дефлексия – това е изолиране от обкръжаващата среда или негативен опит чрез използването на различни трикове или отклонения. Терапевтът помага на клиента да осъзнае тези дефлективни стратегии и да ги промени.

Интроекция – това е механизмът, при който индивидът абсорбира в себе си външни стандарти или стереотипи. Гещалт терапията насърчава клиента да осъзнае какви стандарти или убеждения са интроектирани и дали иска да ги задържи или промени.

Основни техники и методи

Гещалт терапията предлага различни техники и методи, които се използват за работа с клиентите и подпомагат техният процес на самопознание и личностно развитие.

Работа с фантазиите

Клиентите се насърчават да участват в емпирични упражнения, ролеви игри и творчески техники, за да придобият по-пълна представа за своите емоции и поведение.

Работа със съновиденията

Терапевтът помага на клиента да се концентрира върху своите съновидения и да ги изследва за символизъм и значението им в личен контекст.

Работа с метафори

Терапевтът може да предостави метафорични истории или изрази, които да помогнат на клиента да разбере сложни емоционални или когнитивни концепции.

Работа с полярностите

Тази техника включва изследването и разбирането на противоположни части или емоции за постигане на по-голямо равновесие.

Заключение

Гещалт терапията ни води към осъзнаване, като ни предоставя инструменти за разбиране на собствените ни потребности и връзките с другите. Тя ни показва, че промяната е възможна и че можем да бъдем авторите на собствената си история, пише forlife.bg.

Всеки от нас е като сложен и красив пъзел, съставен от множество уникални части, които образуват нашата цялост. Ние трябва да се стремим да видим не само отделните фрагменти и дефицити в себе си, но и нашата интегрална уникална същност, която те съставляват.